Харесва ли ти да имаш поводи за усмивки?
Красиво ли е, когато си радостен?
Ами тогава... Излез от гардероба, бъди човек! Спри да търсиш далечно-идеалистични образи и се примири с действителността, ако не искаш тя да те задуши преди това. Забрави за всичко, с което си свикнал, понеже всъщност не притежаваш много от него. Даже никак. Остави се първоначално по течението, после се стегни и започни да плуваш към желаната посока. Крещи, мълчи, бягай, връщай се и отново. Докато не се умориш. После натистни restart/
И...така. Много безсмислено обичаме някакви вещи, пък намразваме ценните хора. Нелогично е някак, затова ми се ще да въведа малко ред. Спокойно, нищо не ви заповядвам - аз както в повечето случаи, си говоря предимно на и към себе си. Почти безполезно. И все пак...
Има ли смисъл да радваме и развиваме пазарната машина? Поредната бримчица ли сме? Всъщност не е въпроса дали има смисъл, а как се чувстваме като играчки? Добре? Забавни? Смешни?
На мен ми е хубаво. Понеже си обичам всичките рокли, *#*!**#!
Но без лиготии по витрините, няма нужда. БОЖЕ тая жена, дето тегли кредит да си купи чантата за 3 000 евро не само, че не беше добре, тя е за болница! Ама карай де, такива с лопата да ги ринеш. Тъпо е, когато живееш с 800 на месец даже и да си помислиш за подобна глупост. Горките й дечица. Ако има такива. Ако няма, дано да не ражда...може да ги размени за обувки, знае ли човек?
Хайде пак за мен.
Много харесвам един куп дрехи на още един по-голям куп дизайнери известни и безизвестни. Няма как да си ги позволя, затова обаче пък мога да си ушия, надраскам, закърпя, пришия и т.н всичко. Ееее, добре - с малко помощ от един човек :) Двама, пардон.
И ще си ги нося. Със здраве :)
Стоп, стоп, стоп, чакайййй, къде замина? Какво лошо им има на НОРМАЛНИТЕ марки с ДОСТЪПНИ цени? М? Какво прави един топ, при това от естествени материали по-лош от ужасната прозрачна грозотия на LV?
И като стана дума - най-обичам LV маниаците. Чанта до чанта, портмоне с шапка и т.н. Ех, красота от ментета...
(не си хейтър, не си хейтър, не си...)
Айде стига с темата :) Да не засегна някого без да искам (даааааа бе, хаха)
(вметка - иронията през нощта винаги ми е била любима)
Добре. Пак стана 4 сутринта. Аз съм гладна. Стомахът ме боли. Хоп, едно хапченце..По-добре е. Сега пък ми е студено. Офф, навън вали дъжд. Мрън!
А така да искам да си върна позитивния образ, все по-трудно става да му се не види!
В този дух обаче не съм чак толкова безмълвна - имам си най-прекрасните лалета, които домъкнах от Елена. И пролетта става все по-красива, когато навън пече. А вкъщи мирише на ягоди... И чай с канела :) Ммммммм...
