Предполагам, че там, където сме стигнали е добре.
Времето понякога ускорява бързо, друг път немощно забавя. Негов избор. Аз се движа със средна скорост от около 45 усмивки на час. Понякога, при пълен резервоар с добро настроение настъпвам газта в повече :)
Предполагам и че имаме нужното, за да постигнем целите си. Тези, дето си ги поставихме преди много време и записахме на последната страница от тетрадката в малко каре.
Има място за още.
Предположения.
И нищо сигурно.
Само днес, сега и тук. Това, което се случва в реалността, без да напуска пределите й.
Обичаме да си говорим с въображаеми образи, аз искам да кажа на моя такъв - Докажи ми, че си това, за което претендираше, че си. Стегни се малко, излагаш се.
Мога и повече...
Поредната ми мисъл е за казаните "Не"- та и "Да"-та. Неправилните, неподходящите и тези, които са точно на място. А наказанието остава за хората, пропуснали да изберат между "Да" и "Не" и останали с безличното "Не знам". Хората, които се страхуват да вземат решение, понеже ненавиждат да рискуват. А не е ли всяко решение риск? Дори и добре премерен, пак си остава такъв. А не е ли всяко отсъствие на решение двойно по-голям риск?
Никой не живее на сигурни подпори.
Прибирате си бутилките вино, за да трупат години, влагате си парите почти незнайно къде, за да са прибрани, не използвате половината уреди, които купувате, за да не се "развалят", не карате колите си в дъжд, за да не се изцапат.
Не може ли да е малко по-леко и отпуснато?
В крайна сметка остават само емоциите, чувствата, мислите и думите. Не помниш коя бутилка вино си изпил и кога точно, но помниш с кого.
Дано знаете за какво харчите парите си.
И дано знаете как да обичате.
Животът.. той ще си спазва своя ритъм. От 365 дни в годината и 24 часа в денонищието. Остава и ние да влезем в тези граници.
