(Тук е момента да ви кажа - жалки нагли циганки - посадете си кокичета някъде и като цъфнат ги продавайте, ето така вече може да ви дам нещо)
Вярвам в добротата и винаги съм вярвала.
И се надявам да продължа.
Защото, когато вярваш в нещо, светът ти изглежда по-различен и нещото рано или късно се случва.
Така и тези добри хора са се случили. И ги има. Бог да ги пази.
Иска ми се поне малко да приличам на тях... Иска ми се ако имах възможност да не пращам смс-и и простотии за измислени благотворителни цели, а направо да ходя и да им помагам на дечицата, бабите, бебетата, болните... (знаете ли, този списък е безкраен)
Във вторник бях в катедралния ни храм "Александър Невски". Малко тъжно ми стана като видях, че единствените посетители освен мен са ридаеща, изсмукана от времето жена и двама туристи.
Толкива ли безбожни неверници сме станали или пък софиянци просто нямат време за подобни елементарни неща. На църква се ходи само на Коледа и Великден. Да, забравих.
А пък преди седмица (денят - понеделник) в Елена нямаше кой да ни продаде свещички, понеже.. абе така да го кажа - изненадахме човека, че искаме да се помолим. Кой ли го прави вече?
Аз като родя ще водя децата си на църква по-често, независимо къде живеем. И толкова.
Нямам против хора, които не вярват в Бог. Имам против хора, които не вярват в нищо.
И тези, които не си слагат колани. Ей така вчеря нямаше какво да правя и реших да броя преминаващите коли, т.е хората с колани в тях. 2.
2!!!
А съм стояла поне 15 минути!
Значи - предполага се, че при катастрофа коланът може да спаси живота ти.
И добре тогава - вие хора сте потенциални самоубийци. И после ропатаете, когато ви спре полиция и не дай си Боже иска да ви напише акт.
Голямо разочарование.
Не е първото.
И въпреки всичко ( за финал ) колкото себични, егоистични, ужасни и т.н. (негативи) да са хората, отказвам да предпочитам което и да е кученце, кутренце или там животно. Да, много ми е мъчно за крачето на Роско, ама няма няма няма и няма да застана на страната на някакво бездомно псе, което видите ли - горкичкото нямало къде да спи и т.н Ами хората, които няма къде да спят?
Наскоро видях един дядо да се свива по входовете. Тъжничко си е, при все, че не е само той.
И по-тъжното е, че имаме по-сериозни проблеми за оправяне.
Ама аз вярвам (напук на един проверяващ моя работа доцент, преди две години - пфффф дано потънеш с тежкото си его, дано).
И ще си вярвам. Точка.
