Аз си пиша за кафета и храни, а в същото време Япония гине. Отвратително.
Осъзнаваш колко си безпомощен, колко си нищожен, колко си ...нищо. Само че защо трябва да се случи нещо толкова ужасно, за да го разбереш.
И по-лошото сякаш тепърва предстой: застрашени от върлуващото цунами са и Филипините, Хавай, части от Русия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, а също Централна и Южна Америка.
Хайде продължавайте да се подигравате на предсказания.
Но като се случват трагични събития, всички се плашат до смърт- "Ами ако беше у нас"
Е, на хората там, това им беше "у нас". То вече не съществува. Само за секунди...
Време да се помолим...
петък, 11 март 2011 г.
събота, 5 март 2011 г.
Из старите тефтери...
"Оф много е тъпо по математика. Сигурно на контролното ще имам 4. Ох, нямам търпение да свърши седмицата и да си ходя на Елена."
...
"Петък - що за ден? Не ме пуснаха на Елена, сега ще се затворя в стаята си и на никого няма да говоря. Ама и така ще полудея. Оф, какво да правя?"
...
"Много яко - ще ходим в RnB, ама първо ще се съберем в 2ч. в Денито и после ще тръгнем. Оф ще видим как ще изкараме. Аз пък не спирам да си мисля за ******...
Оу и Елена така ми липсва - лятото, басейна, хората, местата..."
...
"Обичам баба. И накрая на ваканциите като ни казва: Свърши ви царството.
Толкова ми липсват Елена и лятото. За кой път го повтарям, ама е вярно. Просто е най-скъпото ми място. Толкова хубави спомени си имаме от там. И знам, че никога няма да се върнат моментите :( "
...
"Поканиха ме на рожден ден, ама аз отказах и си отидох на Елена. Имаше избори и всички говореха само за това. (тук подробно описвам как един от кандидатите за кмет на Елена е старчок, а другият е човек от народа и как кара колело след работа..) "
...
"Обсебена съм от интернет. Само стоя в чата и си пишем с ****. Обаче трябва да го избягвам, понеже аз харесвам *****, нали? Та 88% процента от сърцето ми са негови. Ама пък и той е несериозен...ох какво да правя. Ето - толкова съм объркана. Къде ми е лятото беее? Спокойствието и щастливото ми време, прекарано в Елена. Без учене, домашни, оценки, конско, задачи, ограничения, условия, задължения, стоене на чина по осем часа!!! Мразя ги тези неща!"
...
"Ужасна ваканция! Скарана съм с нащ'е. Отидох си на Елена - ама уви - там ужас! Край с ******, до тук беше! Бях му купила и подарък за Коледа, а той излезе и каза на Росито, че съм била малка, не знам си какво.. Е, мерси! Поне да ми го беше казал на мен в очите! Идиот! Край!"
из дневника ми от 5-6-7ми клас :)))))
И днес все още не пропускам, когато мога, да си ида до Елена. Но поне съм спряла да харесвам глупаци. Вместо това си обичам Него. И не разделям сърцето си на проценти.
Няма ги ограниченията и конското, но ги има решенията и вноските. М, да... животът се променя.
неделя, 27 февруари 2011 г.
Денят "Обичам"
Днес ще обичам. И започвам:
Обичам уютни места. Обичам ключета. И череши.
Обичам морски камъчета. Обичам старинни сгради, които носят духа на поколенията в себе си. Обичам миланските улици.
Обичам и Шишман и Солунска. И РИМ. И мъничко Лондон. Обожавам Италия! Обичам водата. Обичам бялото вино. И неговият цвят.
Обичам силни парфюми и нежни червила. Обичам къси рокли и голи гръбове. И вдигнати коси. Обожавам тефтери с пожълтели страници.
Обичам пощенски картички и брошки. Обичам много, много цветя.
Всякакви , като започнем с бели рози. Обичам сутринна роса и ясно небе. Обичам темперни боички и не мога да рисувам. Обичам пармезан и песто.
Мноооого обичам VOGUE. Обожавам Anja Rubik. И обичам да прегръщам възглавницата си. Аз си признавам - харесвам бяло и черно. И други цветове де, но... заедно са върха!
Обичам Елена и Велико Търново. Обичам себе си. И семейството ми (приятелите са вътре в него). И Стеф.
Обожавам сладко във всякакъв вид. Обичам Баш Бар. И обичам морето. Ама и планината. ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Обичам всичко, което имам и някога съм получавала. Обичам слънцето. И калмари + скариди.
Харесвам червения лак за нокти.
Обичам Оскарите тази вечер. И червената рокля на Сандра Бълок. И бременната Натали Портман. И думите на Ан Хатауей. Ех, каква нощ!
Харесвам Калин Врачански, Юлиян Вергов и още няколко.
Обичам да ми няма нищо. И обичам да се усмихвам.
Обичам книгите на Джефри Арчър и Майкъл Конъли. И стиховета на Дамян Дамянов.
Пристрастена съм към SATC, Gossip girl, One Tree Hill и малко отгоре.
Обичам филми, които заслужават да бъдат обичани.
Обичам думата вяра и вярвам в нея. Обичам големите библиотеки с вити стълби. И обичам, когато хората понякога, много рядко разбира се, но все пак - спират да мислят само за себе си и правят нещо хубаво и за другите. Обичам лекциите да са интересни. И обичам да гледам Александър Невски от прозореца на факултета.
Харесва ми пътя към къщи. И бабата,която продава гевречета до Ректората. Обичам Рошко.
Обичам всичките си рокли. И един чифт сандали.Обожавам шапки и шалове!
Обичам 5ти август. Ей така.
Обичам височини.
Обичам думите. И харесвам калдаръмени улички. И водопади.
Обичам щастието, което създаваме. И обичам моментите, когато той ми роши косата.
Обичам канелени свещи. И снимки.
Толкова много обичам и не искам нищо да мразя.
Обичам днес.
picture by: http://www.flickr.com/photos/andrewevans/5255495173/
Обичам уютни места. Обичам ключета. И череши.
Обичам морски камъчета. Обичам старинни сгради, които носят духа на поколенията в себе си. Обичам миланските улици.
Обичам и Шишман и Солунска. И РИМ. И мъничко Лондон. Обожавам Италия! Обичам водата. Обичам бялото вино. И неговият цвят.
Обичам силни парфюми и нежни червила. Обичам къси рокли и голи гръбове. И вдигнати коси. Обожавам тефтери с пожълтели страници.
Обичам пощенски картички и брошки. Обичам много, много цветя.
Всякакви , като започнем с бели рози. Обичам сутринна роса и ясно небе. Обичам темперни боички и не мога да рисувам. Обичам пармезан и песто.
Мноооого обичам VOGUE. Обожавам Anja Rubik. И обичам да прегръщам възглавницата си. Аз си признавам - харесвам бяло и черно. И други цветове де, но... заедно са върха!
Обичам Елена и Велико Търново. Обичам себе си. И семейството ми (приятелите са вътре в него). И Стеф.
Обожавам сладко във всякакъв вид. Обичам Баш Бар. И обичам морето. Ама и планината. ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Обичам всичко, което имам и някога съм получавала. Обичам слънцето. И калмари + скариди.
Харесвам червения лак за нокти.
Обичам Оскарите тази вечер. И червената рокля на Сандра Бълок. И бременната Натали Портман. И думите на Ан Хатауей. Ех, каква нощ!
Харесвам Калин Врачански, Юлиян Вергов и още няколко.
Обичам да ми няма нищо. И обичам да се усмихвам.
Обичам книгите на Джефри Арчър и Майкъл Конъли. И стиховета на Дамян Дамянов.
Пристрастена съм към SATC, Gossip girl, One Tree Hill и малко отгоре.
Обичам филми, които заслужават да бъдат обичани.
Обичам думата вяра и вярвам в нея. Обичам големите библиотеки с вити стълби. И обичам, когато хората понякога, много рядко разбира се, но все пак - спират да мислят само за себе си и правят нещо хубаво и за другите. Обичам лекциите да са интересни. И обичам да гледам Александър Невски от прозореца на факултета.
Харесва ми пътя към къщи. И бабата,която продава гевречета до Ректората. Обичам Рошко.
Обичам всичките си рокли. И един чифт сандали.Обожавам шапки и шалове!
Обичам 5ти август. Ей така.
Обичам височини.
Обичам думите. И харесвам калдаръмени улички. И водопади.
Обичам щастието, което създаваме. И обичам моментите, когато той ми роши косата.
Обичам канелени свещи. И снимки.
Толкова много обичам и не искам нищо да мразя.
picture by: http://www.flickr.com/photos/andrewevans/5255495173/
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
Когато си тъжен и пак вярваш
Добре де,просто не разбирам как може да има хора, като дядото, който години наред проси пред църквите, не за себе си, а за да може по-късно да даде всичко събрано на храмовете. И бездомна баба, която да не оставя храна за себе си, а винаги каквото има - първо да дава на кучето си (не я разбирам тази жена, но постъпката й е... нереална). И бабата, която в най-студения февруарски ден мръзнеше над 5 букетчета от кокичета и когато купих едното ми благодари 5 минути и се усмихваше...
(Тук е момента да ви кажа - жалки нагли циганки - посадете си кокичета някъде и като цъфнат ги продавайте, ето така вече може да ви дам нещо)
Вярвам в добротата и винаги съм вярвала.
И се надявам да продължа.
Защото, когато вярваш в нещо, светът ти изглежда по-различен и нещото рано или късно се случва.
Така и тези добри хора са се случили. И ги има. Бог да ги пази.
Иска ми се поне малко да приличам на тях... Иска ми се ако имах възможност да не пращам смс-и и простотии за измислени благотворителни цели, а направо да ходя и да им помагам на дечицата, бабите, бебетата, болните... (знаете ли, този списък е безкраен)
Във вторник бях в катедралния ни храм "Александър Невски". Малко тъжно ми стана като видях, че единствените посетители освен мен са ридаеща, изсмукана от времето жена и двама туристи.
Толкива ли безбожни неверници сме станали или пък софиянци просто нямат време за подобни елементарни неща. На църква се ходи само на Коледа и Великден. Да, забравих.
А пък преди седмица (денят - понеделник) в Елена нямаше кой да ни продаде свещички, понеже.. абе така да го кажа - изненадахме човека, че искаме да се помолим. Кой ли го прави вече?
Аз като родя ще водя децата си на църква по-често, независимо къде живеем. И толкова.
Нямам против хора, които не вярват в Бог. Имам против хора, които не вярват в нищо.
И тези, които не си слагат колани. Ей така вчеря нямаше какво да правя и реших да броя преминаващите коли, т.е хората с колани в тях. 2.
2!!!
А съм стояла поне 15 минути!
Значи - предполага се, че при катастрофа коланът може да спаси живота ти.
И добре тогава - вие хора сте потенциални самоубийци. И после ропатаете, когато ви спре полиция и не дай си Боже иска да ви напише акт.
Голямо разочарование.
Не е първото.
И въпреки всичко ( за финал ) колкото себични, егоистични, ужасни и т.н. (негативи) да са хората, отказвам да предпочитам което и да е кученце, кутренце или там животно. Да, много ми е мъчно за крачето на Роско, ама няма няма няма и няма да застана на страната на някакво бездомно псе, което видите ли - горкичкото нямало къде да спи и т.н Ами хората, които няма къде да спят?
Наскоро видях един дядо да се свива по входовете. Тъжничко си е, при все, че не е само той.
И по-тъжното е, че имаме по-сериозни проблеми за оправяне.
Ама аз вярвам (напук на един проверяващ моя работа доцент, преди две години - пфффф дано потънеш с тежкото си его, дано).
И ще си вярвам. Точка.
(Тук е момента да ви кажа - жалки нагли циганки - посадете си кокичета някъде и като цъфнат ги продавайте, ето така вече може да ви дам нещо)
Вярвам в добротата и винаги съм вярвала.
И се надявам да продължа.
Защото, когато вярваш в нещо, светът ти изглежда по-различен и нещото рано или късно се случва.
Така и тези добри хора са се случили. И ги има. Бог да ги пази.
Иска ми се поне малко да приличам на тях... Иска ми се ако имах възможност да не пращам смс-и и простотии за измислени благотворителни цели, а направо да ходя и да им помагам на дечицата, бабите, бебетата, болните... (знаете ли, този списък е безкраен)
Във вторник бях в катедралния ни храм "Александър Невски". Малко тъжно ми стана като видях, че единствените посетители освен мен са ридаеща, изсмукана от времето жена и двама туристи.
Толкива ли безбожни неверници сме станали или пък софиянци просто нямат време за подобни елементарни неща. На църква се ходи само на Коледа и Великден. Да, забравих.
А пък преди седмица (денят - понеделник) в Елена нямаше кой да ни продаде свещички, понеже.. абе така да го кажа - изненадахме човека, че искаме да се помолим. Кой ли го прави вече?
Аз като родя ще водя децата си на църква по-често, независимо къде живеем. И толкова.
Нямам против хора, които не вярват в Бог. Имам против хора, които не вярват в нищо.
И тези, които не си слагат колани. Ей така вчеря нямаше какво да правя и реших да броя преминаващите коли, т.е хората с колани в тях. 2.
2!!!
А съм стояла поне 15 минути!
Значи - предполага се, че при катастрофа коланът може да спаси живота ти.
И добре тогава - вие хора сте потенциални самоубийци. И после ропатаете, когато ви спре полиция и не дай си Боже иска да ви напише акт.
Голямо разочарование.
Не е първото.
И въпреки всичко ( за финал ) колкото себични, егоистични, ужасни и т.н. (негативи) да са хората, отказвам да предпочитам което и да е кученце, кутренце или там животно. Да, много ми е мъчно за крачето на Роско, ама няма няма няма и няма да застана на страната на някакво бездомно псе, което видите ли - горкичкото нямало къде да спи и т.н Ами хората, които няма къде да спят?
Наскоро видях един дядо да се свива по входовете. Тъжничко си е, при все, че не е само той.
И по-тъжното е, че имаме по-сериозни проблеми за оправяне.
Ама аз вярвам (напук на един проверяващ моя работа доцент, преди две години - пфффф дано потънеш с тежкото си его, дано).
И ще си вярвам. Точка.
ех, тази рокля!
Представям ви Z Spoke by Zac Posen floral print corset dress :
И не само те:
А на мен колко ми харесва, да не говорим...!
Защо е толкова скъпа, да му се не види!!! :(
В последните си епизоди няколко сериала са решили да се повторят, като я използват
И не само те:
А на мен колко ми харесва, да не говорим...!
Защо е толкова скъпа, да му се не види!!! :(
понеделник, 24 януари 2011 г.
Там,където времето е спряло.
Ден по-късно още съм най-мързеливото същество и не мога да се възстановя. Тъпо.
Наистина се чувствам сбабичосана, кръста ме боли и имам някакви наличия на бръчици (Да, психясвам явно!)
Но като забравим за това, беше прекрасно!!! EPIC :)
Аз съм един щастлив човек - щастлив, щастлив, щастлив. И най-важното: близките ми хора са добре!
Иначе... си мечтая за розови храсти в 7 сутринта, памук и роса по тревата.
Иска ми се да хвърча (някъде ,с нещо...но да съм във въздуха) и да плувам (по-скоро да се гмуркам)
Да науча много, още мнооооооооооого!
Та затова - след два дни тръгвам на великия курс по италиански и вече произнасям (така си мисля де ;) ) цели изречения!
А Италия ми обеща, че ще ме чака...търпеливо.
И така. 21.
Няма какво да кажа. Толкова са си.
P.S Това трябваше да си остане само чернова, обаче някакво остаряло гласче в мен е страшно надменно и държи да не оставям нещата така.... И няма.
Наистина се чувствам сбабичосана, кръста ме боли и имам някакви наличия на бръчици (Да, психясвам явно!)
Но като забравим за това, беше прекрасно!!! EPIC :)
Аз съм един щастлив човек - щастлив, щастлив, щастлив. И най-важното: близките ми хора са добре!
Иначе... си мечтая за розови храсти в 7 сутринта, памук и роса по тревата.
Иска ми се да хвърча (някъде ,с нещо...но да съм във въздуха) и да плувам (по-скоро да се гмуркам)
Да науча много, още мнооооооооооого!
Та затова - след два дни тръгвам на великия курс по италиански и вече произнасям (така си мисля де ;) ) цели изречения!
А Италия ми обеща, че ще ме чака...търпеливо.
И така. 21.
Няма какво да кажа. Толкова са си.
P.S Това трябваше да си остане само чернова, обаче някакво остаряло гласче в мен е страшно надменно и държи да не оставям нещата така.... И няма.
четвъртък, 6 януари 2011 г.
Въздух под налягане
През малкото свободно време от ваканцията със Стеф решихме да гледаме филми: един от тях, който той избра (и евала, защото аз не съм добра в тази дейност) беше "Господин Никой". Досега не съм писала нещо относно филм и не че има какво толкова за този, но е добър. Наистина добър. И те кара да се луташ в дебрите на мозъка си, да търсиш отговори, да се чудиш... предизвиква те :)
Винаги съм знаела, че решенията, които всеки от нас взима са предопределящи в даден момент, но не и дотолкова. А Жако ван Дормел го е показал страшно добре.
В крайна сметка, понякога всички варианти са правилни. Затова се чудя: и какво? Ще оставиш някой друг да взима решения вместо теб ли?...
На подобен принцип сме свикнали да прибързваме и ставаме предубедени. Как можем да определим дали един човек, обвинен в убийство е истински виновен? Били ли сме на местопрестъплението? Видели ли сме го как убива? Не.
И още нещо сме свикнали да правим: "Толкова си тъпа бе!" "Този не става за нищо" "Ех, че сме красиви" Върху какво покритие това? Като ще й казваш,че е тъпа, обясни й защо... Красиви сте, ама с кое?
Да говори празни приказки всеки може.
...
Вярвам,че сме млади и трябва да живеем за мига, да се наслаждаваме на живота и т.н, но това, че сме млади, не означава, че сме малки. Вече трябва да решаваме по-сериозни проблеми, да се справяме с по-големи трудности... и да се замисляме повече.
Разграничавайте ситуациите, дори да не сте сигурни - търсете правилното. И ... бъдете по-добри.
PS: Не знам защо го написах този пост, но усещам, че съм много разочарована.. от нещо или някого :(
неделя, 2 януари 2011 г.
and now what?
Ето на.
Паднах, кръстът ми е посинял, главата ми се пръска от болка, носът ми е запушен, гърлото - зачервено, а за болките в корема да не говорим!
Ако вярвах, че годината е такава като началото й - е то моята трябва да мине под тематичното заглавие "Болка".
Освен това София не е много приятна на първи януари.
Хайде да влизаме по-скоро в релси, че малко се изморих. Не съм си и мислела, че празниците могат да ме докарат дотук. Ама ...аха :)
Много са хубави всички пожелания за 2011та, само ми се иска да не останат глупави клиширани фрази. То едно голямо изпращане беше... гадно ли ще е да кажа, че мъничко се радвам, че всичко приключи?
Новата година започва хаотично. Както винаги всъщност. И сега ако пък не видя поне 10 списъка с цели, ей ме на! Офффф. Аз моя го съставих през август, и през ноември, и през март. В това е хубавото - да откриваме нови предизвикателства и да си ги поставяме в to-do листа. Постоянно! А не простотии от сорта "Ще ходя по-често на фитнес" "Ще уча по-старателно" ... Тия неща не се случват, хора. И само защото присъстват в списъците ви, това не значи, че сте отслабнали с 5 кг или пък поумнели. Иначе знам,че ви се иска.
Вълнувам се. Ама не от старта на новата година. Вълнувам си се, че скоро ставам на 21 и О-Боже! Ами това си е сериозно! И ще мога да отпрашя за Лас Вегас да щурея и ще е законно. Д.А! Не че имам такива планове и все пак ... гъделичкащо е ;)
Ще говоря повече за него, когато вече е факт, фааакктттт, фаааааааааааааааааааааааакттттт! Дотогава има къде къде по-важни неща.
И ох...сесията.
Да прескочим тази тема.
Отдавна не сме говорили за любов и връзки, а? Ммм май май.
Значииии ... по филмите винаги има един психоаналитик-спасител, който оправя цялата работа и бам - готово.
Първо: искам да кажа - много сме млади за такива сериозни проблеми. Не сме се разболяли от рак, ипотекирали или загубили дългогодишната си работа?
Второ: с добро желание и старание нещата се решават и оправят.
Трето: О! Третото! Естествено - не може на третата година нещата да като в първата... или втората. Ние се променяме, времето минава, обстоятелствата се сменят.
В началото сме възможно най-старателните същества, който се гласят с часове преди общото ни излизане. Пишем писма, изпращаме картички, обясняваме се в любов, изненадваме приятно.
После започваме да свикваме един с друг, чувстваме се удобно, познаваме се по-добре. А накрая не обръщаме внимание когато сме качили някое друго кило и пропускаме да си оскубем веждите навреме или нещо подобно. (Забележка - поддържането на тялото, вида и духа ни трябва да е от любов към нас самите и лична хигиена на първо място) Но така става.
Е, има си начини за всичко, когато двама души се обичат и не са изгубили пламъчето си.
Аз не смятам, че съм. Може би преди време се грижех само за огъня във връзката с гаджето, а сега съм вложила повече енергия в моя собствен, но това не означава, че съм друг човек.
Знам како искам и изисквам. И ми е много неприятно, когато се караме за глупости. Безобидно е до един момент, даже полезно, обаче трябва да има граници. И толкова.
Не се плаша дали е много сериозно, дали е малко сериозно, дали разстоянието пречи, дали хората пречат, дали приятелите са подстрекатели и така нататък. Не ме мъчи отвътре дали не мога без него, дали трябва да се наживея, дали на тези години мъжете трябва да вървят като текилите - една, втора, трета... и т.н. докато се опияниш. Защото живея живота си сега и точка :) Бъдещето ме интересува естествено, но знам че от мен зависи как ще го посрещна - независимо дали с този човек, сама или с някой друг.
Искахте ИСКРЕНО и откровено - е, ето! ;)
А сега, преди да е станало прекалено сериозно искам да ви пожелая много живи цветя в домовете ви. Бели рози за предпочитане. Толкова са красивииии!
И да нямате плъхове в мазето или където и да е. Ако може да изчезнат всички гадини от този вид.
Мммм и най-хубавото за накрая: Паднаха ми се пътешествия,купони,усмивки и приключения от всички баници, които ядох. Сега ми е много любопитно къде ще ме отведе съдбата или някой човек в нейно лице ( :) ) в близкото дванадесетмесечно бъдеще. И тъй като днес прекарах 5 часа на летището, съм обнадеждена. Само да няма закъснения като това.
Ох и искам да видя всички приятели и близки, които обичам в скоро време. Ако ли не успея - им изпращам мислено много позитивни мисли и парченца любов. Няколко към Търново, едно към Англия, едно към Елена и още и още...
P.S Най-страхотната Баба на света има Рожден ден след по-малко от 48 часа. Така ми липсва и искам да съм до нея :( Бабче, пожелавам ти в аванс да не те боли нищо, да имаш още много сили, да не спираш да готвиш толкова вкусно (и да не забравиш да си препишеш рецептите в книгата, която ти подарихме), да си почиваш повече и да не ти е тъжно за нас, понеже така и на нас ни е много тъжно за теб и става една сълзлива история... Обичам те!
P.P.S Сиска има имен ден днес, така че Сисонище - да ти донесе най-хубавите неща това красиво име. Нямам търпение да си дойда за бала ти, както и да ти честитя, когато те приемат навсякъде лятото ;)))))))
P.P.P.S Не изпадайте в депресии хора, пазете позитивното!!!
събота, 25 декември 2010 г.
КоЛЕДа
На мен ли само ми се струва или много се е заледила тази Коледа?
Да, виждам - навън е топло като пролетна песен. Обаче вътре - стууууд! Студ!
Нещо май забравихме идеята на целия празник, всъщност дали изобщо я знаем?
То не бяха глупави реклами, смешни изказвания, малоумни подаръци, безсмислени атракции...
И всички в един глас - ще кажеш, че се сещаме за доброто в живота само на този ден и сме най-вярващите, но само днес.
Тъпо.
Вместо показните действия, който предприемаме има доста идеи как да направим добро на Коледа или по празниците като цяло.
А в България - домове и приюти колкото искаш, бездомни възрастни хора - още толкова, деца с увреждания - за жалост също са много на брой... :( Не ви ли става малко тъжно като се замислите?
Ама утре пак ще се събудим и пак ще е същото.
Не че нещо.
В този ред на мисли напоследък в главата ми се въртят едни странни, но не и нелогични размишления, защото все срещам адски показни хора.
Толкова съм анти това, да си снимаш чантата (менте) и да я качваш после, за да те видят каква си фенка на марката.. или пък да си показваш навсякъде новото Blackberry , а обувките ти да са нещо от типа - 40лв.(А всъщност претендираш за висок стил, класа и дизайнерски вид от космите на главата до петите)
Като ще претендирате за марки - постарайте се и одеалото, с което се завивате да е такова... И чиниите, в които ядете и т.н.
Защото все така става, че най-скромните хора са най-богати. Осъзнайте се мили хора - който си има, си пази. И не показва. Защото за него това е нещо нормално. Без нужда от прекомерно изхвърляне. Без необходимост от всеобщо възхищение. И толкова.
И понеже мен това не ме бърка - все ми е тая като се чувствам добре в дадена дреха, на дадено място, с определени хора.
Защото не обичам да ме нападат безпричинно, сега става така, че се оправдавам. Еми, да. За да разберете... не може мястото, където си пиеш коктейла или обувките, в които танцуваш да те направят нещо друго от това, което имаш в самосъзнанието си. Ти си този човек там. А не този отвън. И е много жалко, когато вътре е лед.
А, да... затова тази година празника ми изглежда така - коЛЕДа. Прекалено много станахте точно такива.
Но едно си остава - трябва да сме добри и да не губим пътеводната си светлина, затова още веднъж да кажа (по-скоро пожелая): Бъдете по-позитивни, усмихвайте се повече и се старайте сами да си сътворите малки-големи чудеса! :)
Честито Рождество Христово! (който е позабравил - прочетете тук )
P.S Харесвам Елена Петрова, още повече Калин Врачански, но от "Българската Коледа" взе да ми писва. Можем много повече от един смс. И .. отново е прекалено показно.
Повече - един много хубав текст, макар и тъжен : тук
Да, виждам - навън е топло като пролетна песен. Обаче вътре - стууууд! Студ!
Нещо май забравихме идеята на целия празник, всъщност дали изобщо я знаем?
То не бяха глупави реклами, смешни изказвания, малоумни подаръци, безсмислени атракции...
И всички в един глас - ще кажеш, че се сещаме за доброто в живота само на този ден и сме най-вярващите, но само днес.
Тъпо.
Вместо показните действия, който предприемаме има доста идеи как да направим добро на Коледа или по празниците като цяло.
А в България - домове и приюти колкото искаш, бездомни възрастни хора - още толкова, деца с увреждания - за жалост също са много на брой... :( Не ви ли става малко тъжно като се замислите?
Ама утре пак ще се събудим и пак ще е същото.
Не че нещо.
В този ред на мисли напоследък в главата ми се въртят едни странни, но не и нелогични размишления, защото все срещам адски показни хора.
Толкова съм анти това, да си снимаш чантата (менте) и да я качваш после, за да те видят каква си фенка на марката.. или пък да си показваш навсякъде новото Blackberry , а обувките ти да са нещо от типа - 40лв.(А всъщност претендираш за висок стил, класа и дизайнерски вид от космите на главата до петите)
Като ще претендирате за марки - постарайте се и одеалото, с което се завивате да е такова... И чиниите, в които ядете и т.н.
Защото все така става, че най-скромните хора са най-богати. Осъзнайте се мили хора - който си има, си пази. И не показва. Защото за него това е нещо нормално. Без нужда от прекомерно изхвърляне. Без необходимост от всеобщо възхищение. И толкова.
И понеже мен това не ме бърка - все ми е тая като се чувствам добре в дадена дреха, на дадено място, с определени хора.
Защото не обичам да ме нападат безпричинно, сега става така, че се оправдавам. Еми, да. За да разберете... не може мястото, където си пиеш коктейла или обувките, в които танцуваш да те направят нещо друго от това, което имаш в самосъзнанието си. Ти си този човек там. А не този отвън. И е много жалко, когато вътре е лед.
А, да... затова тази година празника ми изглежда така - коЛЕДа. Прекалено много станахте точно такива.
Но едно си остава - трябва да сме добри и да не губим пътеводната си светлина, затова още веднъж да кажа (по-скоро пожелая): Бъдете по-позитивни, усмихвайте се повече и се старайте сами да си сътворите малки-големи чудеса! :)
Честито Рождество Христово! (който е позабравил - прочетете тук )
P.S Харесвам Елена Петрова, още повече Калин Врачански, но от "Българската Коледа" взе да ми писва. Можем много повече от един смс. И .. отново е прекалено показно.
Повече - един много хубав текст, макар и тъжен : тук
петък, 17 декември 2010 г.
звездички,карамелена глазура,чай от японска череша,кашмир в прасковено и едно хъски
Това горе е в главата ми в момента. Да не стане объркване.
Искам да кажа, колко обезпокоена се чувствам по повод на ...снега отвън. Аз много го обичам като е красив - един такъв приказен... а и нали като съм се раждала е валяло много сняг. Напоследък обаче не ми действа добре неговата поява.
Паднах на леда отвън! Малко понастинах! Изсъхна ми кожата на лицето и ръцете! Устните ми се белят! Краката ми са постоянно замръзнали, каквито и ботуши да обуя! Очите ме болят от снежинки! И всичко стана на киша :(((
Замислих се, че ние винаги трябва да се предпазваме в различни ситуации. План Б, нали се сещате! Или пък помощници :)
И така ... да си дойда на мисълта:
От какво се нуждае всяка жена
(всъщност ние винаги искаме още и още и т.н, но нека сега сме практични)
1. Комплект - аулин, аналгин, витамин C, нурофен, валериан, спазмалгон, памук, спирт, йод, бинт, лепенки, Ефизол, Хепароид, Зовиракс, Фенистил, Аутан
2. Гребен, сешоар, ластик, шнола, крем за лице, крем за ръце, олио за тяло, лосион за почистване на лице, комплект гримове, душ гел, гъба за баня, клечки за уши, шампоан, балсам, маска, пяна, лак, дифузер, преса за коса, комплект за маникюр и педикюр, епилатор, рол-он, парфюм, балсам за устни, слънцезащитен спрей, скраб за тяло, масажно масло, соли за вана/или пяна/, ароматни свещи, ароматизиращи пръчици (добре - спирам, въпреки че има и още...)
3.Тефтер, химикал, тънкописец, молив, тиксо, лепило, ножица, острилка, листи за писма, карирани листи, подръчни листчета, твърда папка, визитник, очила с деоптър (ако се налага)
4. Снимки за документи, паспорт, лична карта, шофьорска книжка, талон, карта за библиотека, карта за фитнес, карта за солариум, карта за отстъпки при пазаруване, Visa/Mastercard и т.н, карта за транспорт, студентска книжка, здравна книжка, копие от дипломата, копие от акта за раждане, копие на лично CV
5. Удобна пътна чанта, голям куфар за дълги пътувания, клъч, чанта-торба, раница, черна стилна чанта, обикновена (ставаща и за плаж), спортна за фитнес, чанта за пазаруване (не на найлоновите торбичкиии!)
6. Книги - всякакви, много и разнообразни
7. Бутилка хубаво вино, Бейлис, Текила, наргиле и винаги нещо сладко вкъщи
8. Официална рокля, малка черна рокля, спортно-елегантна рокля, секси рокля, коктейлна рокля, лятна флорална рокля, зимна плетена рокля; дънки и панталони - по избор, (ох не, не мога - за дрехите става много сложно, много дълго и много много изискващо писане) :D
9. Обувки. Същата работа. Next
10. Хубава хавлия, кърпа за лице, кърпа за крака, кърпа за коса. Топло одеало. Чехли за баня, чехли за гости, чехли за студено време. (2 сета с четка за зъби и паста за зъби, както и малки тубички-комплект за път)
11. Сол (морка), захар (кафява), зехтин, балсамов оцет, олио, черен пипер, чубрица, шарена сол, червен пипер, подправки за месо, подправки за салати, ванилия, бакплувер, сода бикарбонат, канела. (Към всичко това - сладко-кисел сос, сос песто (еххх и пармезан ако можеше с чери доматки и рукола...Италияяяя, ох отплеснах се))
12. Тиган, малка тенджера, голяма тенджера, малка тава, голяма тава, форми за сладки, форми за кекс, голяма пластмасова купа, малки чинийки за десерт, плоски чинийки за предястия, дълбоки чинии (за салати например), купички за супа, всякакви лъжици за разбъркване и там както си се казват (няма да стана готвач, така че не си давам зор да им науча имената) миксер, сокоизтисквачка, тостер, (май пак се отклоних...то така и хладилник, и печка, и фризер и...)
13. Шевен сет, безопасни игли, фибички
14. + чаршафи, въглавници и други такива за гости
15. Много препарати (прах за цветно пране, прах за бяло пране, омекотител, обезмаслител, за банята, за кухнята, за стъкла... Медикс, Фрош Мош и т.н.)
16. Аааа и за гадни вредители също!
17. Задоволителна по големина кутия със аксесоари и бижута (брошки, панделки, диадеми, сърца, ключета, цветчета, плетени, шити, сглобявани и те така)
18. Кибрит и запалка казах ли ги?
19. Резервни крушки, отварачки, метър, разни други уреди, които са полезни, но не знаем точно как се използват...
20. Фотоапарат, лаптоп, mp3/4 , зарядни, епилатор ... и т.н.
21. Бележник с рождените дни на приятели (ако фейсбук вземе, че се прецака хаха)
22. Кош за мръсните дрехи за пране
23. Батерии
24. Ваза за свежи цветя
25. Плюшена играчка - за всеки случай, ако ни се прииска да гушнем някого, а няма кого.
26. Ооооо Боже, какво ми става?!?!? Май да спрем дотук, а?
Всъщност списъкът има нужда от допълнения и може да бъде изменен.
Аз описах нещата, от които имам нужда. Предполагам...
Обаче като се замисля имам някои много по-важни нужди. Но за тях съм говорила достатъчно, по-назад :)
В момента Коледното настроение и празничният дух вилнеят навсякъде, тъкмо звъннаха и на моята врата, така че мога да кажа само едно : От каквото и да се нуждаете, нека го получите тази Коледа! :) Кога ако не сега?
P.S Ако някой случайно се загрижи за мен - имам нужда от много много дебели шапка,шал и ръкавици. За да остана здрава и да можем да се виждаме безпроблемно :) Не за друго... ;)))))))
Искам да кажа, колко обезпокоена се чувствам по повод на ...снега отвън. Аз много го обичам като е красив - един такъв приказен... а и нали като съм се раждала е валяло много сняг. Напоследък обаче не ми действа добре неговата поява.
Паднах на леда отвън! Малко понастинах! Изсъхна ми кожата на лицето и ръцете! Устните ми се белят! Краката ми са постоянно замръзнали, каквито и ботуши да обуя! Очите ме болят от снежинки! И всичко стана на киша :(((
Замислих се, че ние винаги трябва да се предпазваме в различни ситуации. План Б, нали се сещате! Или пък помощници :)
И така ... да си дойда на мисълта:
От какво се нуждае всяка жена
(всъщност ние винаги искаме още и още и т.н, но нека сега сме практични)
1. Комплект - аулин, аналгин, витамин C, нурофен, валериан, спазмалгон, памук, спирт, йод, бинт, лепенки, Ефизол, Хепароид, Зовиракс, Фенистил, Аутан
2. Гребен, сешоар, ластик, шнола, крем за лице, крем за ръце, олио за тяло, лосион за почистване на лице, комплект гримове, душ гел, гъба за баня, клечки за уши, шампоан, балсам, маска, пяна, лак, дифузер, преса за коса, комплект за маникюр и педикюр, епилатор, рол-он, парфюм, балсам за устни, слънцезащитен спрей, скраб за тяло, масажно масло, соли за вана/или пяна/, ароматни свещи, ароматизиращи пръчици (добре - спирам, въпреки че има и още...)
3.Тефтер, химикал, тънкописец, молив, тиксо, лепило, ножица, острилка, листи за писма, карирани листи, подръчни листчета, твърда папка, визитник, очила с деоптър (ако се налага)
4. Снимки за документи, паспорт, лична карта, шофьорска книжка, талон, карта за библиотека, карта за фитнес, карта за солариум, карта за отстъпки при пазаруване, Visa/Mastercard и т.н, карта за транспорт, студентска книжка, здравна книжка, копие от дипломата, копие от акта за раждане, копие на лично CV
5. Удобна пътна чанта, голям куфар за дълги пътувания, клъч, чанта-торба, раница, черна стилна чанта, обикновена (ставаща и за плаж), спортна за фитнес, чанта за пазаруване (не на найлоновите торбичкиии!)
6. Книги - всякакви, много и разнообразни
7. Бутилка хубаво вино, Бейлис, Текила, наргиле и винаги нещо сладко вкъщи
8. Официална рокля, малка черна рокля, спортно-елегантна рокля, секси рокля, коктейлна рокля, лятна флорална рокля, зимна плетена рокля; дънки и панталони - по избор, (ох не, не мога - за дрехите става много сложно, много дълго и много много изискващо писане) :D
9. Обувки. Същата работа. Next
10. Хубава хавлия, кърпа за лице, кърпа за крака, кърпа за коса. Топло одеало. Чехли за баня, чехли за гости, чехли за студено време. (2 сета с четка за зъби и паста за зъби, както и малки тубички-комплект за път)
11. Сол (морка), захар (кафява), зехтин, балсамов оцет, олио, черен пипер, чубрица, шарена сол, червен пипер, подправки за месо, подправки за салати, ванилия, бакплувер, сода бикарбонат, канела. (Към всичко това - сладко-кисел сос, сос песто (еххх и пармезан ако можеше с чери доматки и рукола...Италияяяя, ох отплеснах се))
12. Тиган, малка тенджера, голяма тенджера, малка тава, голяма тава, форми за сладки, форми за кекс, голяма пластмасова купа, малки чинийки за десерт, плоски чинийки за предястия, дълбоки чинии (за салати например), купички за супа, всякакви лъжици за разбъркване и там както си се казват (няма да стана готвач, така че не си давам зор да им науча имената) миксер, сокоизтисквачка, тостер, (май пак се отклоних...то така и хладилник, и печка, и фризер и...)
13. Шевен сет, безопасни игли, фибички
14. + чаршафи, въглавници и други такива за гости
15. Много препарати (прах за цветно пране, прах за бяло пране, омекотител, обезмаслител, за банята, за кухнята, за стъкла... Медикс, Фрош Мош и т.н.)
16. Аааа и за гадни вредители също!
17. Задоволителна по големина кутия със аксесоари и бижута (брошки, панделки, диадеми, сърца, ключета, цветчета, плетени, шити, сглобявани и те така)
18. Кибрит и запалка казах ли ги?
19. Резервни крушки, отварачки, метър, разни други уреди, които са полезни, но не знаем точно как се използват...
20. Фотоапарат, лаптоп, mp3/4 , зарядни, епилатор ... и т.н.
21. Бележник с рождените дни на приятели (ако фейсбук вземе, че се прецака хаха)
22. Кош за мръсните дрехи за пране
23. Батерии
24. Ваза за свежи цветя
25. Плюшена играчка - за всеки случай, ако ни се прииска да гушнем някого, а няма кого.
26. Ооооо Боже, какво ми става?!?!? Май да спрем дотук, а?
Всъщност списъкът има нужда от допълнения и може да бъде изменен.
Аз описах нещата, от които имам нужда. Предполагам...
Обаче като се замисля имам някои много по-важни нужди. Но за тях съм говорила достатъчно, по-назад :)
В момента Коледното настроение и празничният дух вилнеят навсякъде, тъкмо звъннаха и на моята врата, така че мога да кажа само едно : От каквото и да се нуждаете, нека го получите тази Коледа! :) Кога ако не сега?
P.S Ако някой случайно се загрижи за мен - имам нужда от много много дебели шапка,шал и ръкавици. За да остана здрава и да можем да се виждаме безпроблемно :) Не за друго... ;)))))))
Абонамент за:
Публикации (Atom)