such a mess

Ето го там - перфектният, този, който си представяш в плановете за семейство, този, който ще бъде страхотен татко и съпруг, отговорен мъж и глава на фамилията. И този, който обаче сега не е точно това, което искаше.

Когато обичаш е много трудно да забравиш някого, все едно да запомниш човек, когото не си виждал никога. А защо е нужно да се забравя изобщо?

Не може ли просто животът да си продължи така, обичайки...?

Най-страшен е страхът от самота. Ужасът да започнеш да бъдеш отделна самостоятелна единица е още по-опасен. Ама какво ви става бе, хора?
Едните отчаяно търсят връзка, в която да се вкопчат, другите - твърдо зад мотото "Аз и сам съм си щастлив" и не искат и да чуят за любов. От мен едно - нито първите, нито вторите сте много умни.

Понякога ей така ми се иска мислите ми да се изливат час по час в някой тефтер или пък тук, за да ги има черно на бяло. Както Дъмбълдор правеше с онази странна каца за спомени..
Само където не мога да пиша постоянно, ами и ме мързи освен това.
Напоследък срещам много подобни мисли - крайни, пълни с предразсъдъци и грешни. Добре де, грешни може би за мен.
А и нали нейно Величество Нейкова все пак каза "Мнението е убеждение на всеки, че това, което мисли е вярното"
Ами ако не искам да мисля и изпитвам паника когато стигна до някакъв извод.
Аз най-често се ужасявам от последиците на решенията си, в момента съм точно в такъв период, че този ужас е повече от ужасен.

А то не са един куп глупости за тези връзки .. кое се котирало най-добре, как трябвало да се държиш, защо мъжете никога няма да разберат висшата мода, да мислиш 20 пъти преди да кажеш нещо, след това да анализираш още толкова той какво е казал ...абе, кошмар.

Драмите ми са няколко и ако ги споделя на глас сигурно ще прозвучат доста абсурдни...
Нищо, важното е драма да има. Напрежение, екшън, емоции... каква ли скука щеше да е иначе.
Карай, аз претендирам, че искам хармония и спокойствие :)

Една огромна глупост.

Да се живее за мига се превръща в слоган на всяко едно лято, това дали ще е така?
На мен ми звучи като някакво правило от поредицата "20 съвета за страхотно лятно настроение"...

Да се усмихваме, пък ще видим... :)

the greatest minds are dead

Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Онова, над което властта е безсилна, е душата. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човек ще е твой...да накараш човека да се чувства нищожен.Да убиеш стремежите и почтеността му. Трудно е. И най-калпавият сред вас, отчаяно търси някакъв идеал.Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отсичаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички - и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенството.
Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.



Из "Изворът" на Айн Ранд

Stop. Go. Hurry. Faster

Предполагам, че там, където сме стигнали е добре.
Времето понякога ускорява бързо, друг път немощно забавя. Негов избор. Аз се движа със средна скорост от около 45 усмивки на час. Понякога, при пълен резервоар с добро настроение настъпвам газта в повече :)

Предполагам и че имаме нужното, за да постигнем целите си. Тези, дето си ги поставихме преди много време и записахме на последната страница от тетрадката в малко каре.

Има място за още.
Предположения.
И нищо сигурно.
Само днес, сега и тук. Това, което се случва в реалността, без да напуска пределите й.

Обичаме да си говорим с въображаеми образи, аз искам да кажа на моя такъв - Докажи ми, че си това, за което претендираше, че си. Стегни се малко, излагаш се.
Мога и повече...

Поредната ми мисъл е за казаните "Не"- та и "Да"-та. Неправилните, неподходящите и тези, които са точно на място. А наказанието остава за хората, пропуснали да изберат между "Да" и "Не" и останали с безличното "Не знам". Хората, които се страхуват да вземат решение, понеже ненавиждат да рискуват. А не е ли всяко решение риск? Дори и добре премерен, пак си остава такъв. А не е ли всяко отсъствие на решение двойно по-голям риск?

Никой не живее на сигурни подпори.
Прибирате си бутилките вино, за да трупат години, влагате си парите почти незнайно къде, за да са прибрани, не използвате половината уреди, които купувате, за да не се "развалят", не карате колите си в дъжд, за да не се изцапат.
Не може ли да е малко по-леко и отпуснато?
В крайна сметка остават само емоциите, чувствата, мислите и думите. Не помниш коя бутилка вино си изпил и кога точно, но помниш с кого.

Дано знаете за какво харчите парите си.
И дано знаете как да обичате.

Животът.. той ще си спазва своя ритъм. От 365 дни в годината и 24 часа в денонищието. Остава и ние да влезем в тези граници.

So soon as fashion is universal, it is out of date.

Искаш ли да живееш в мечтите си?
Харесва ли ти да имаш поводи за усмивки?
Красиво ли е, когато си радостен?

Ами тогава... Излез от гардероба, бъди човек! Спри да търсиш далечно-идеалистични образи и се примири с действителността, ако не искаш тя да те задуши преди това. Забрави за всичко, с което си свикнал, понеже всъщност не притежаваш много от него. Даже никак. Остави се първоначално по течението, после се стегни и започни да плуваш към желаната посока. Крещи, мълчи, бягай, връщай се и отново. Докато не се умориш. После натистни restart/

И...така. Много безсмислено обичаме някакви вещи, пък намразваме ценните хора. Нелогично е някак, затова ми се ще да въведа малко ред. Спокойно, нищо не ви заповядвам - аз както в повечето случаи, си говоря предимно на и към себе си. Почти безполезно. И все пак...

Има ли смисъл да радваме и развиваме пазарната машина? Поредната бримчица ли сме? Всъщност не е въпроса дали има смисъл, а как се чувстваме като играчки? Добре? Забавни? Смешни?
На мен ми е хубаво. Понеже си обичам всичките рокли, *#*!**#!
Но без лиготии по витрините, няма нужда. БОЖЕ тая жена, дето тегли кредит да си купи чантата за 3 000 евро не само, че не беше добре, тя е за болница! Ама карай де, такива с лопата да ги ринеш. Тъпо е, когато живееш с 800 на месец даже и да си помислиш за подобна глупост. Горките й дечица. Ако има такива. Ако няма, дано да не ражда...може да ги размени за обувки, знае ли човек?

Хайде пак за мен.
Много харесвам един куп дрехи на още един по-голям куп дизайнери известни и безизвестни. Няма как да си ги позволя, затова обаче пък мога да си ушия, надраскам, закърпя, пришия и т.н всичко. Ееее, добре - с малко помощ от един човек :) Двама, пардон.
И ще си ги нося. Със здраве :)

Стоп, стоп, стоп, чакайййй, къде замина? Какво лошо им има на НОРМАЛНИТЕ марки с ДОСТЪПНИ цени? М? Какво прави един топ, при това от естествени материали по-лош от ужасната прозрачна грозотия на LV?
И като стана дума - най-обичам LV маниаците. Чанта до чанта, портмоне с шапка и т.н. Ех, красота от ментета...

(не си хейтър, не си хейтър, не си...)

Айде стига с темата :)  Да не засегна някого без да искам (даааааа бе, хаха)
(вметка - иронията през нощта винаги ми е била любима)

Добре. Пак стана 4 сутринта. Аз съм гладна. Стомахът ме боли. Хоп, едно хапченце..По-добре е. Сега пък ми е студено. Офф, навън вали дъжд. Мрън!

А така да искам да си върна позитивния образ, все по-трудно става да му се не види!
В този дух обаче не съм чак толкова безмълвна - имам си най-прекрасните лалета, които домъкнах от Елена. И пролетта става все по-красива, когато навън пече. А вкъщи мирише на ягоди... И чай с канела :) Ммммммм...

Вкара ме във филма. Убила си ме още в първа серия.

Като за начало да спомена - не се лъжете по заглавието, няма да коментирам Love.net. Въпреки че си заслужава.

Пускам си Alicia Keys - A women's worth съвсем тематично.
Като се замисля времето така се завъртя, толкова неща започнаха да се случват. И вече чак ме изпреварват, а аз още драпам след тях.
Но нищо. Подготвям се за маратон. Истински пролетен фурор. И ще се случи, гаранция.

Anyway, слънчево е и ми се прииска да се катеря из Пирин. Жалко, че направо съм атрофирала. А в Пирин е така красиво! 
Изядох пак една огромна купа ягоди и мисля, че в тях имаше нещо нередно.
На мен ли ми се струва, ама хората които са необвързани живеят много по-щастливо? Да, да, аз самата споря с това изказване, но пък току виж съм си преобърнала нагласите. Което е често срещано. Понеже съм много непостоянна.
Та тези хора си спестяват толкова нещастни убити нерви, сметки от телефон, тревоги, притеснения... и да не продължавам.

Всъщност съм станала едно малко мазохистично дете (къде пък има такова животно?), което преминава от преобладаващо състояние : мрънкане -> на инат и после към лигавня.
И първо си казвам - ти можеш, това е правилното. После се усещам как не ми е добре с дадено нещо, но то е ПРАВИЛНО и нормално... а иначе ставам смешна. Ми нека стана смешна.
Май предпочитам да съм крайно егоистична отколкото крайно страдаща. Така ще да е вече.
Омръзна ми да си докарвам куп глупости на главата. А съм още само на 21. Рано ми е за криза на средната възраст.
Защо обвързаните хора си изневеряват? Защо другите имат бройки за една нощ? Смотаната истинска любов какво се е*ава? А тя не е ли егоист?
Защо като ни писне, започва да ни е шубе? А? а? А?

Както по филмите цялата драма на човека я търсят в детството. Ама моето си беше страхотно. Страдам от 17-те си. Емоционалният ми товар и драмата дойдоха от няколко нелогични изневери, малко teen pain, щипка скандали и така. Сега ми тежат на главата. Като една тухла 4-ка са и застрашават рационалното ми мислене. И чувства.
Ама дето се казва - шанс.

Дано порасна, понеже е смешно.

Или се взимаш в ръце, или се обричаш на същата повторяемост от събития и случки.

Черен петък

Аз си пиша за кафета и храни, а в същото време Япония гине. Отвратително.
Осъзнаваш колко си безпомощен, колко си нищожен, колко си ...нищо. Само че защо трябва да се случи нещо толкова ужасно, за да го разбереш.

И по-лошото сякаш тепърва предстой: застрашени от върлуващото цунами са и Филипините, Хавай, части от Русия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, а също Централна и Южна Америка.
Хайде продължавайте да се подигравате на предсказания.
Но като се случват трагични събития, всички се плашат до смърт- "Ами ако беше у нас"
Е, на хората там, това им беше "у нас". То вече не съществува. Само за секунди...


Време да се помолим...

Из старите тефтери...

"Оф много е тъпо по математика. Сигурно на контролното ще имам 4. Ох, нямам търпение да свърши седмицата и да си ходя на Елена."
...
"Петък - що за ден? Не ме пуснаха на Елена, сега ще се затворя в стаята си и на никого няма да говоря. Ама и така ще полудея. Оф, какво да правя?"
...
"Много яко - ще ходим в RnB, ама първо ще се съберем в 2ч. в Денито и после ще тръгнем. Оф ще видим как ще изкараме. Аз пък не спирам да си мисля за ******...
Оу и Елена така ми липсва - лятото, басейна, хората, местата..."
...
"Обичам баба. И накрая на ваканциите като ни казва: Свърши ви царството.
Толкова ми липсват Елена и лятото. За кой път го повтарям, ама е вярно. Просто е най-скъпото ми място. Толкова хубави спомени си имаме от там. И знам, че никога няма да се върнат моментите :( "
...
"Поканиха ме на рожден ден, ама аз отказах и си отидох на Елена. Имаше избори и всички говореха само за това. (тук подробно описвам как един от кандидатите за кмет на Елена е старчок, а другият е човек от народа и как кара колело след работа..) "
...
"Обсебена съм от интернет. Само стоя в чата и си пишем с ****. Обаче трябва да го избягвам, понеже аз харесвам *****, нали? Та 88% процента от сърцето ми са негови. Ама пък и той е несериозен...ох какво да правя. Ето - толкова съм объркана. Къде ми е лятото беее? Спокойствието и щастливото ми време, прекарано в Елена. Без учене, домашни, оценки, конско, задачи, ограничения, условия, задължения, стоене на чина по осем часа!!! Мразя ги тези неща!"

...
"Ужасна ваканция! Скарана съм с нащ'е. Отидох си на Елена - ама уви - там ужас! Край с ******, до тук беше! Бях му купила и подарък за Коледа, а той излезе и каза на Росито, че съм била малка, не знам си какво.. Е, мерси! Поне да ми го беше казал на мен в очите! Идиот! Край!"

из дневника ми от 5-6-7ми клас :)))))

И днес все още не пропускам, когато мога, да си ида до Елена. Но поне съм спряла да харесвам глупаци. Вместо това си обичам Него. И не разделям сърцето си на проценти.
Няма ги ограниченията и конското, но ги има решенията и вноските. М, да... животът се променя. 

Аз отивам да си доизчета нескопосаните глупости, а на вас: лека нощ! :)

Денят "Обичам"

Днес ще обичам. И започвам:
Обичам уютни места. Обичам ключета. И череши.
Обичам морски камъчета. Обичам старинни сгради, които носят духа на поколенията в себе си. Обичам миланските улици.
Обичам и Шишман и Солунска. И РИМ. И мъничко Лондон. Обожавам Италия! Обичам водата. Обичам бялото вино. И неговият цвят.
Обичам силни парфюми и нежни червила. Обичам къси рокли и голи гръбове. И вдигнати коси. Обожавам тефтери с пожълтели страници.
Обичам пощенски картички и брошки. Обичам много, много цветя.
Всякакви , като започнем с бели рози. Обичам сутринна роса и ясно небе. Обичам темперни боички и не мога да рисувам. Обичам пармезан и песто.
Мноооого обичам VOGUE. Обожавам Anja Rubik. И обичам да прегръщам възглавницата си. Аз си признавам - харесвам бяло и черно. И други цветове де, но... заедно са върха!
Обичам Елена и Велико Търново. Обичам себе си. И семейството ми (приятелите са вътре в него). И Стеф.
Обожавам сладко във всякакъв вид. Обичам Баш Бар. И обичам морето. Ама и планината. ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Обичам всичко, което имам и някога съм получавала. Обичам слънцето. И калмари + скариди.
Харесвам червения лак за нокти.
Обичам Оскарите тази вечер. И червената рокля на Сандра Бълок. И бременната Натали Портман. И думите на Ан Хатауей. Ех, каква нощ!
Харесвам Калин Врачански, Юлиян Вергов и още няколко.
Обичам да ми няма нищо. И обичам да се усмихвам.
Обичам книгите на Джефри Арчър и Майкъл Конъли. И стиховета на Дамян Дамянов.
Пристрастена съм към SATC, Gossip girl, One Tree Hill и малко отгоре.
Обичам филми, които заслужават да бъдат обичани.
Обичам думата вяра и вярвам в нея. Обичам големите библиотеки с вити стълби. И обичам, когато хората понякога, много рядко разбира се, но все пак - спират да мислят само за себе си и правят нещо хубаво и за другите. Обичам лекциите да са интересни. И обичам да гледам Александър Невски от прозореца на факултета.
Харесва ми пътя към къщи.  И бабата,която продава гевречета до Ректората. Обичам Рошко.
Обичам всичките си рокли. И един чифт сандали.Обожавам шапки и шалове!
Обичам 5ти август. Ей така.
Обичам височини.
Обичам думите. И харесвам калдаръмени улички. И водопади.
Обичам щастието, което създаваме. И обичам моментите, когато той ми роши косата.
Обичам канелени свещи. И снимки.
Толкова много обичам и не искам нищо да мразя.

Обичам днес.



picture by: http://www.flickr.com/photos/andrewevans/5255495173/

Когато си тъжен и пак вярваш

Добре де,просто не разбирам как може да има хора, като дядото, който години наред проси пред църквите, не за себе си, а за да може по-късно да даде всичко събрано на храмовете. И бездомна баба, която да не оставя храна за себе си, а винаги каквото има - първо да дава на кучето си (не я разбирам тази жена, но постъпката й е... нереална). И бабата, която в най-студения февруарски ден мръзнеше над 5 букетчета от кокичета и когато купих едното ми благодари 5 минути и се усмихваше...
(Тук е момента да ви кажа - жалки нагли циганки - посадете си кокичета някъде и като цъфнат ги продавайте, ето така вече може да ви дам нещо)


Вярвам в добротата и винаги съм вярвала.
И се надявам да продължа.
Защото, когато вярваш в нещо, светът ти изглежда по-различен и нещото рано или късно се случва.

Така и тези добри хора са се случили. И ги има. Бог да ги пази.
Иска ми се поне малко да приличам на тях... Иска ми се ако имах възможност да не пращам смс-и и простотии за измислени благотворителни цели, а направо да ходя и да им помагам на дечицата, бабите, бебетата, болните... (знаете ли, този списък е безкраен)

Във вторник бях в катедралния ни храм "Александър Невски". Малко тъжно ми стана като видях, че единствените посетители освен мен са ридаеща, изсмукана от времето жена и двама туристи.
Толкива ли безбожни неверници сме станали или пък софиянци просто нямат време за подобни елементарни неща. На църква се ходи само на Коледа и Великден. Да, забравих.
А пък преди седмица (денят - понеделник) в Елена нямаше кой да ни продаде свещички, понеже.. абе така да го кажа - изненадахме човека, че искаме да се помолим. Кой ли го прави вече?
Аз като родя ще водя децата си на църква по-често, независимо къде живеем. И толкова.
Нямам против хора, които не вярват в Бог.  Имам против хора, които не вярват в нищо.

И тези, които не си слагат колани. Ей така вчеря нямаше какво да правя и реших да броя преминаващите коли, т.е хората с колани в тях. 2.
2!!!

А съм стояла поне 15 минути!
Значи - предполага се, че при катастрофа коланът може да спаси живота ти.
И добре тогава - вие хора сте потенциални самоубийци. И после ропатаете, когато ви спре полиция и не дай си Боже иска да ви напише акт.
Голямо разочарование.
Не е първото.

И въпреки всичко ( за финал ) колкото себични, егоистични, ужасни и т.н. (негативи) да са хората, отказвам да предпочитам което и да е кученце, кутренце или там животно. Да, много ми е мъчно за крачето на Роско, ама няма няма няма и няма да застана на страната на някакво бездомно псе, което видите ли - горкичкото нямало къде да спи и т.н Ами хората, които няма къде да спят?
Наскоро видях един дядо да се свива по входовете. Тъжничко си е, при все, че не е само той.

И по-тъжното е, че имаме по-сериозни проблеми за оправяне.
Ама аз вярвам (напук на един проверяващ моя работа доцент, преди две години - пфффф дано потънеш с тежкото си его, дано).
И ще си вярвам. Точка.

ех, тази рокля!

Представям ви Z Spoke by Zac Posen floral print corset dress :

 

В последните си епизоди няколко сериала са решили  да се повторят, като я използват

И не само те:

 

А на мен колко ми харесва, да не говорим...!
Защо е толкова скъпа, да му се не види!!! :(