Светли нощи и тъмни дни.
В живота ми.
Кажи му да помни, накарай го да вижда, принуди го да чува...
Знам колко мразя да съм объркана.
Знам колко е лесно някой друг да взима решения. Знам колко е тежко да вземеш сам едно и то да е грешното. Но няма по-велико чувство от риска и щастливите му последствия.
И най-важното - да не стоиш безмълваен. Да не се колебаеш. Да бъдеш решителен.
Стоиш на стълбите пред блока, държиш сърцето си в ръце и стискаш силно.
Има дни, в които трябва да му дадеш да бие свободно, да го оставиш да следва своя ритъм.
Не искам да чакам. Ужасно е.
Предпочитам да вися на всяка опашка за такси, молби и какви ли не документи пред това чакане.
Искам да престана да виждам бъдеще неопределено, причинено от минало свършено.
Но това бъдеще е така усмихнато...
Сънувам те. Че си най-добрият човек. Най-щастливият... Най-усмихнатият.
Смених всичко старо. Новото до този етап не изглежда по-добре. Писна ми да съм силна. Силата причинява болка. Изкопчва вярата...
Дали всичко в живота се връща като бумеранг? Искам да е така...
