Да тичаме до края и обратно, да се изкачваме и да падаме (на меко обаче), да прекарваме нощите сами, но заедно.
We used to.
Неделя е, 4 месеца по-късно. Завръщане към ежедневието. Започване на ново.
Поредното изнасяне-преместване беше дълго, но пък приятно.
Туп, паднах от облака право на италианска земя.
През първата година като студент се чувствах в пъти по-зле. Изолирана и зазидана между няколко панелки. Студентски град.
Чалга до дупка, една бясна домакинка, но и едно прекрасно същество в дъното на коридора.
Поне то.
Сега още едно прекрасно същество е усмивката ми сутрин и гъделичкането по краката вечер.
Всяко място крие по нещо малко или пък голямо. Започвам мисия: Разузнаване. Началото е с капучино.
Страховете нощем се скриват под възглавницата, сутрин излизат през прозореца...
Напече слънце.
След поредица дъждовни дни.
Време ми е :)
We used to.
Неделя е, 4 месеца по-късно. Завръщане към ежедневието. Започване на ново.
Поредното изнасяне-преместване беше дълго, но пък приятно.
Туп, паднах от облака право на италианска земя.
През първата година като студент се чувствах в пъти по-зле. Изолирана и зазидана между няколко панелки. Студентски град.
Чалга до дупка, една бясна домакинка, но и едно прекрасно същество в дъното на коридора.
Поне то.
Сега още едно прекрасно същество е усмивката ми сутрин и гъделичкането по краката вечер.
Всяко място крие по нещо малко или пък голямо. Започвам мисия: Разузнаване. Началото е с капучино.
Страховете нощем се скриват под възглавницата, сутрин излизат през прозореца...
Напече слънце.
След поредица дъждовни дни.
Време ми е :)
