Аз винаги през януари падам, удрям се, разболявам се, плача, подсмърчам, замръзвам, губя по нещо...
И въпреки това не мога да кажа, че го мразя. Просто понякога избирам да не го харесвам.
Той е красив, но студен. А аз никога не съм обичала ледената красота...
Снегът се превръща в лед и подмамва, ама много.
Чувствата се превръщат в емоции и обратното.
Слънцето отива повече към луната, отколкото към нас. Нас единствено ни лъже.
Аз винаги през януари си мисля повече отколкото през другите месеци. И взимам решения, които през останалото време не мога да претегля и изхвърлям в мозъчното кошче.
Чели ли сте книга, която ви вдъхва живот? А такава, която ви убива?
Някои истории са прекалено силни, за да се четат от слабите.
Пътува ми се, хора, супер много ми се пътува. Искам да видя различна картинка от настоящата...
Дебатите около остаряването /или помладяването, помъдряването и куп други започващи с ПО (като Поли също)/ ги оставяме настрана.
Но така или иначе...
аз всеки януари имам рожден ден.
И най-ниските температури точно тогава.
Let it be СТУД!
