Върни назад, превърти лентата. Пусни я отново, изглежда различно, нали?
С други емоции. Сменена.
Някой записа върху стария филм нов. Безсрамно затри старите кадри. Постави черно мастилено петно върху тях, размаза ги.
Новата лента се преглъща по-лесно, върти се с лекота.
Докога?
Някой може ли да ти каже какво открива вътре в теб? Или вътре в себе си? А отвън?
Стъпка. Сън.
Отново тези улици, отново този мирис. Пак същите ресторанти. Пак тесните тротоари. Отново величествените сгради. Отново тежкият въздух. Пак тризнаци в синьо. Пак разтичащ се сладолед. Отново си там...
Рим.
Мястото, с безкрайните полета. Къщата, пазеща вечен покой. Скривалището, където никой не те намираше. Реката на хилядите желания. Мостът на скритите дни. Онази пътечка, все нагоре и все нагоре. Залезът над старите покриви. Скърцащата врата на църквата. Отново си там...
Елена
(почти)Спящият град. Нощните светлини. Последните будни...сигурно гледат телевизия, гладят дрехи, приспиват деца или пък правят секс.
Тишината на природата. Дълбоката река. Скалите отсреща. Стари руини от предишно безделие. Отново си там...
Търново.
Няколко счупени чинии. Препълнички котки. Асфалтени дупки в унисон. Шарени хора без ясни лица. Много храна. Безвкусна храна. Малко сън. Ценен сън.
Приятели. Отново си с тях...
София.
Тъжен. Понякога весел. Липсващ, обаче...
Висок. И зелен. Тайнствен. Културен.
Няма го. И теб те няма...
Париж.
Любов. Прашна.
Безсънни нощи. Разменени улици. Мравки на Оксфорд стрийт. Аз някъде там, пак плача.
Часът е 12. Биг Бен жълтее... А ти чернееш...
Лондон.
Килограми. Неразбираеми думи. Скучни хора. Лекарства без име. Лечебни своиства от високо. Все още неразбираем...И ти си неясен.
Мюнхен.
И още...
С други емоции. Сменена.
Някой записа върху стария филм нов. Безсрамно затри старите кадри. Постави черно мастилено петно върху тях, размаза ги.
Новата лента се преглъща по-лесно, върти се с лекота.
Докога?
Някой може ли да ти каже какво открива вътре в теб? Или вътре в себе си? А отвън?
Стъпка. Сън.
Отново тези улици, отново този мирис. Пак същите ресторанти. Пак тесните тротоари. Отново величествените сгради. Отново тежкият въздух. Пак тризнаци в синьо. Пак разтичащ се сладолед. Отново си там...
Рим.
Мястото, с безкрайните полета. Къщата, пазеща вечен покой. Скривалището, където никой не те намираше. Реката на хилядите желания. Мостът на скритите дни. Онази пътечка, все нагоре и все нагоре. Залезът над старите покриви. Скърцащата врата на църквата. Отново си там...
Елена
(почти)Спящият град. Нощните светлини. Последните будни...сигурно гледат телевизия, гладят дрехи, приспиват деца или пък правят секс.
Тишината на природата. Дълбоката река. Скалите отсреща. Стари руини от предишно безделие. Отново си там...
Търново.
Няколко счупени чинии. Препълнички котки. Асфалтени дупки в унисон. Шарени хора без ясни лица. Много храна. Безвкусна храна. Малко сън. Ценен сън.
Приятели. Отново си с тях...
София.
Тъжен. Понякога весел. Липсващ, обаче...
Висок. И зелен. Тайнствен. Културен.
Няма го. И теб те няма...
Париж.
Любов. Прашна.
Безсънни нощи. Разменени улици. Мравки на Оксфорд стрийт. Аз някъде там, пак плача.
Часът е 12. Биг Бен жълтее... А ти чернееш...
Лондон.
Килограми. Неразбираеми думи. Скучни хора. Лекарства без име. Лечебни своиства от високо. Все още неразбираем...И ти си неясен.
Мюнхен.
И още...
