Отвори бутилката. Сипи си едно.
Чудиш ли се къде отиде тя?
Питаш ли се защо те няма и теб?
Разбираш ли дали сте безследно изчезнали?
Светът ще помни ли?
Теб. И нея.
Вас и вашите мечти.
Няма смисъл, недей.
Не ставай герой без геройства.
Не обичай без сърце.
Не опитвай без смелост.
Не рискувай без страст.
Не твори без душа.
Не се превръщай в дъжд от сухи сълзи.
Забрави или прегърни спомените.
Остани или избягай самотен.
Не брой дните, а живей с миговете.
Отчуждавай се с ледено чувство.
И така докато не остане нито една молекула с течност любов. Затапи я, излей я в бурни води или изхвърли остатъците.
Налей си втора чаша с уиски.
Преглъща се някак по-лесно.
Тя ще се сгушва в чужди обятия.
Ще заспива на друго легло.
Ще ухае на различен парфюм.
А когато я видиш ще се запознаете: "Здравей. Май не сме се срещали досега. Аз съм твоето разбито его, повяхнал стар лист от писмо"
Ти ще намираш още по-красиви и още по-луди самодиви. Те ще бъдат твоето спасение, твоето упование и игра.
Всеки, казват, има отличителни черти. Налей си трета чаша уиски.
Да, така е.
Но скоро няма да помниш нито специфичното Р, нито трапчинката в дясно, нито бенката на рамото. Не след дълго няма да можеш да познаеш какъв цвят са очите й. Но пък отлично ще разпознаваш видовете уиски.
Пресуши бутилката.
Вече си свободен.
