И любимият сонет...

Шекспир
Сонет № 130
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

Велики слова на Велик човек

"Though still in bed, my thoughts go out to you, my Immortal Beloved, now and then joyfully, then sadly, waiting to learn whether or not fate will hear us ...

Yes, I am resolved to wander so long away from you until I can fly to your arms and say that I am really at home with you, and can send my soul enwrapped in you into the land of spirits ...

No one else can ever possess my heart - never - never - Oh God, why must one be parted from one whom one so loves ... Your love makes me at once the happiest and the unhappiest of men ...

My angel, I have just been told that the mailcoach goes every day - therefore I must close at once so that you may receive the letter at once ...

Be calm - love me - today - yesterday - what tearful longings for you - you - you - my life - my all - farewell. Oh continue to love me - never misjudge the most faithful heart of your beloved.

Ever thine,

Ever mine,

Ever ours."

The Immortal Beloved Letters, Ludwig van Beethoven

Е, как да не ти стане мъчно, четейки това...?

Скъпа, докато слънцето не спре да изгрява и залязва, животът продължава

Общо взето имах много планове - как ще ви разкажа за Рим , как ще ви покажа пролетните седмици в София, как ще си припомним малко стара история и много нова драма и как ще ви прочета няколко безизвестни, но уникални стихотворения. И други планове имах, но както за пореден път се убеждавам плановете не са никак хубаво нещо, освен ако не си сигурен, че можеш да ги осъществиш и на практика, освен в мозъка си. Другото са мечти.

После се оказа така, че на мен нищо не ми се случва. Аз почти нищо не правя. И ами.. скучно си е.


И може да изглежда, че пак съм се разлигавила, пак лежа в облаците без сериозно намерение да слизам от тях и пак пак пак главата ми не само е с розови мисли, но и излъчва една искряща блещукаща светлина - с розов отенък, разбира се!
Ами може и така да е. Какво като нямам ни най-малко желание да напиша нещо сериозно и леко тъжно... или по-скоро да го напиша и да го покажа на някой. Е, всъщност съществуват и такива страници из моите листи. Но какъв е смисълът да натоварваш останалите със сериозности? Все едно си нямат техните собствени? И като цяло - освен няколко души, които заслужават - защо по дяволите светът трябва да научава за живота ми? Той вече взима достатъчно от него всеки ден.
Казвам ви, ще си махна снимките от facebook, ще скрия всичко и ще ви оставя само да си контактувате с мен там,когато контактът е нужен и не може да се осъществи по друг начин. Без клюки, без фалш, без идиотски ултра-гигантски глупости!
Не че мога, не че това ще стане, ама понякога много ми се иска.

И подканвам всички да си помислят, какво ще се случи ако затрият скъпата социална мрежа? Имате ли телефоните на хората, с които искате да си общувате? Знаете ли рождените дни на приятелите си? Хайде без да се лъжем.
И да, аз като едно страшно активно същество именно там, едва ли ще се откажа от удоволствието facebook, защото разбирате ли ми е супер приятно да гледам снимки от приключенията на приятелите ми, да се смея на глупостите на други и да си запълвам огромна част от музикалния плейлист благодарение на чуждите постинги.Освен това обичам когато открия нещо,което ме радва да го споделя, за му се радвате и вие.
А съм убедена и го знам, че дори тези, които презират facebook, всъщност пък точно най-не могат без него.
Просто си осигурете живот извън този свят. Защото такъв има и гаранция, че е по-хубав, е да ама за какво да ходиш някъде ако не кажеш на всички 359 "познати"? ... Защото така искам и това ме прави щастлив без значение дали ще си получа 20те коментара под снимките после! Това е отговорът.
И дали не можем вместо да си теглим цитати от 1,2,3,4,5 сериала и после още толкова китайски, индийски и дрън дрън пословици и мъдрости ( а и без това никой не слага това,което му се е паднало от 1вия път) - да седнем и да прочетем страхотната нова книга, която е излязла (не, не, не Хорхе Букай (не че не е хубава,де - напротив) )
Противоречивости.

Не че мога, не че това ще стане, ама понякога много ми се иска...

Стига за това. Не стана ли прекалено дълго пост-че за четене? Ами няма значение, аз имам още малко да си попиша.

Искам да ви кажа колко много не ме интересува как да си направя устните да изглеждат визуално по-големи и как да си сложа руж на точното място, за да може като ме огрее слънцето да съм е-га-ти мацката с перфектно лице.
Или пък да си опъна косата като на едно животно, за което се сетих току що, но няма да го спомена. За да е тя перфектна. Ама аз не си я обичам такава. Даже като стана ми е най-хубаво да изляза без да съм я бутнала тази коса :))))
Да, има термини или както там им казват хората в модните коафьорски среди : грижа и прилежност относно външния вид. Ама моля ви се.. грижа ли е да станеш 2 часа по-рано и да започнеш да тушираш всяка пъпка, защото бога ми иначе никой няма да те погледне, а камо ли да говори с теб?! ?!?!!?

Сега ще споделя още нещо - след 15 минути излизам и ще си обуя равните обувки, няма да си сложа дори спирала, просто ще се усмихна и ще се наслаждавам на хубавия слънчев следобед (е, очилата май ще ги взема, защото усещам, че посещенията при очната са започнали да зачестяват...)



Хубав ден и извинете за досадата, но сами си избрахте да четете!
:)

Нека да е лято...

Искам да е лято .. до последен дъх!

Да лежа в тревата и да се взирам в красивото небе докато се стъмни и там се появят звезди. И да си запалим огън, да гледаме до късно игривите му пламъчета. Да заспим пак на поляната, в красивото диво. Да ни хапят комарите и да не ни бърка. Така ми липсват планините, хижите, дори летните бури ..когато сме заедно!!!

Топло и зелено...само да е лято!

Искам и безкрайните утрини в Елена, ароматните поляни и ... язовира :) Малките тихи улички, румоленето на реката, красивото небе. И после да избягаме и да не се приберем до полунощ, радостни, че не са ни хванали, нали така пате ;))))))

Искам да е лято .. милиони дни!

И морето, да морето!!!
Искам, искам, искам... го! Чайки, пясък, сладолед, жежко слънце, музика и ние .. е, може и карти, добре де..един белот :P :))) Дори и да сме си забравили зарядните, без телефон е два пъти по-хубаво! Да се събудим и да видим,че сме заспали на плажа.. И да се прибираме с изгрева! Нали така, момичета ;)


Нека..нека!

Времето да спре. И всички спомени в един. С теб :)

Сандалите, шапката, очилата, хавлията, раницата, настроението, усмивката, вятърът в косите ..и тръгваме :))) Ех... безгрижие

И да не забравя... Честит празник мое детство! Вече те няма, но аз те помня, аз те усещам все така близо, така близо, че сякаш още си в мен :)
И искам да е така до края!

Липсват ми безброй неща, обаче хората, с които ги свързвам (предимно, защото съществуват и неблагодарници) още ги има .. и знаем какво значи това - може пак и по-добре :)))))))))))
А и има и нови приятели, които ме правят още по-щастлива, така че.. животът е хубав и аз ще му се усмихвам! :)

истина...

Истината казваш ли,
когато тя ще нарани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,
че билa съм лъгана със нежни думи.
Аз грешка мога да простя,
лъжата ще е помежду ни.

и още нещо

За всеки, който иска да се чувства поздравен :



Днес е 8ми април. И имам приятели рожденици, за тях пък нека е съвсем специален поздрав :)))

Нищо ново по пътеките

Наскоро се запознах с едно момиче. Излизахме в обща компания няколко пъти и трябва да ви кажа - бях изумена от факта : На профила си във facebook изглеждаше толкова приятна, самоуверена, готина, с добро самочувствие и вид иии... дотук. На живо тази млада дама е едно бездомно кутре, което се нуждае от постоянни комплименти, от окуражителни мъжки погледи и поне няколко питиета за отпускане.
Кога се случи това?
Да, то всеки изменя по нещо в нета, ама пък...
Какво стана с хората - такива, каквито искаш да ги познаваш?
Къде отидохте готини момичета? Какви са тези ултра лъскави снимки, този фалш, тази обвивка?

Определено не е сега моментът, да се оплаквам от безкрайните глупости на facebook - ферми, аквариуми, куизове и анкети, хороскопи и късмети, гаджета, целувки , прегръдки, сърца, цветя, тамагочита ...блах?!

И пак да се върна на темата.
Обяснимо си е. Да се направиш на това, което ти се иска да си. Да пробваш да изглеждаш така. И постепенно да заживееш в този свят.

Само следващия път внимавай и се опитай и на живо да го пресъздадеш. Е, знам, че е трудно, ама ти си "яка мацка" и ще се справиш, нали...

високо в небето

Случи се така, че трябваше да преброя колко пъти съм летяла. Оказа се, че за последните две години полетите ми са около 7. Май дори не съм сигурна.

Помня какъв страх си беше (абе то още е) при излитането първия път. Хахаха ... с баба при това! Е, поне се успокоявах, че и нея я е страх.
И така пътуването си беше страхотно, дори успях да поспя. И така досега. Все спя..то аз и във влака си спя. И по дискотеките. И на лекции (предимно)

В разговора си този ден щях да кажа "Боже никъде не съм ходила!" Хората обикалят, а аз... Какво аз?
Англия, Германия, Австрия,Италия, Швейцария и някои по-малки държави малко ли са? Ах ти Поля, егоист такъв!

Ама искам и още и още...

И затова тогава си пожелах - Нека има тройно повече такива пътувания за в бъдеще.
И да съм на тях с хората, които обичам.. а пък те си знаят кои са. :)

Хайдееее! Мечти за слънчева *******, красив *****, прекрасна ****** и така нататък! :)

Ще бъде слънчево

Добър ден жители на планетата Земя!
Щастливи ли сте?
Не. Защо не?

Ааа... не можеш да си намериш скъпоценната рокля; изгубила си си кучето; мъжът ти ти изневерява; приятелката ти е по-красива от теб; майка ти все още ти дава скептични съвети и държи ти да ги спазваш; не можеш да отслабнеш; апартаменът отново е мръсен и те мързи да го изчистиш???
Ами огледайте се - тези проблеми ги имаме всички. Ама има какво да я дете и покрив, под който да спите, нали?!!!

На мен ми писна всяка сутрин минимум две просякини да ме молят "Хайде бе моме само 20 стотинки, жива и здрава да си, хайде да нахраня детенцето, дай ми!"
Но не е сега момента да разисквам дали тези жени трябва да работят или пък - защо по дяволите държавата не оправи положението с такива като тях? Хахаха .. е това вече ще е като да вярвам,че мен ме е донесъл щъркелът. Ами да - абсурдно си е. Оксиморонче.

Сега да разберем ли защо сме винаги недоволни?
Готови ли сте да чуете отговора.. или вече се досещате?
Така..
Да.
Сега.
ЗАЩОТО СМЕ ЖЕНИ. Какво сложно има? Така сме устроени, такива нужди имаме.

Някой успяват и да го превъзмогнат, да , понякога. Tова са така наречените супержени.
На тях не им пука, когато са сами и дори се възползват от това. Не им пука и когато не им се обадят след първа среща. Те могат да готвят добре, подредени са, имат перфектни нокти и коса, добре поддържано стегнато тяло и са самостоятелни. Имат много приятели и куп обожатели.



Да........ бе!!!
И ти ли така си помисли?
Абе няма как да е възможно.. не не и не.
Ама имам известни опасения.
Както и да е. Не ми се занимава с тях, предпочитам си се разсеяна, с нацъфтелите
краища, хлипаща през ден, че приятелят ми ми липсва, нервна преди нещо важно и
вечно успиваща се. "Така е Поли, случва се. Животът е такъв" би казала майка ми.

Сега съм изморена отново, възнамерявам да поспя и да сънувам нещо много приятно, така че прекъсвам разсъжденията си за известно време.


Не обичам черновите, ама какво да се прави...те са си важни.

epic fail

Няма такова нещо като голяма любов. Няма такава измислица като сродни души. Всичко е въпрос на безброй компромиси и разговори. ОБЩУВАНЕ. Ей тази думичка е ключът.
Не сме ли ние едни големи пиявици? Вкопчваме се във всеки и всичко, изсмукваме това, което ни е нужно от всяка ситуация.
Явно е човешко.

УЖАСНО СЪМ РАЗСТРОЕНА В МОМЕНТА.



Не искам да мисля за нищо, не искам да виждам никого, не искам да говоря.
Искам утре като се събудя и да не познавам 40% от хората в живота ми. И искам последните ми 3 години да имаха различно стечение на обстоятелствата. Бих била радостна, ако можеше да не изпитвам много от чувствата, които изпитвам.
Да,да,да ... "Не съжалявам за нищо от миналото.." Друг път! Толкова ме е яд сега!
Утре ще съм друга. Вдругиден още повече. И не искам да се познавам. И не искам да знам коя ще бъда. Искам само да съм достатъчна. За това, за което трябва.

Може би е дошъл моментът. Точка на пресичане. Самота.



Във всички песни пеят - не искам да съм сама, не ме оставяй сам, липсваш ми, трябваш ми, не мога без теб ... юхуу, хайде всички на хорото!
Всички реклами ни казват - "Мерси че има тееб" "Навсякъде. По всяко време. С любим номер" "За вашите близки - застраховка живот" "Уникален чаромат ( и как мама и тате се влюбиха) "За по-вкусен и щастлив старт на деня" "Маги бульони за цялото семейство" И бла бла бла...

Ще се изхвърля в коша за боклук, казвам ви. Не се понасям. Не се понасям такава. Как може да има хора, които да предизвикват това ми състояние?! По пътя на логиката не би ли трябвало да се отдалеча от тях?

Е, това вече би ме направило най-голямата неблагодарница.

Да...и аз така си помислих.

ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В СПОКОЙСТВИЕ! НАИСТИНА ГО ИСКАМ. КАК ДА ГО КАЖА ПО ДРУГ НАЧИН?!

ПИСНА МИ ...