и още нещо

За всеки, който иска да се чувства поздравен :



Днес е 8ми април. И имам приятели рожденици, за тях пък нека е съвсем специален поздрав :)))

Нищо ново по пътеките

Наскоро се запознах с едно момиче. Излизахме в обща компания няколко пъти и трябва да ви кажа - бях изумена от факта : На профила си във facebook изглеждаше толкова приятна, самоуверена, готина, с добро самочувствие и вид иии... дотук. На живо тази млада дама е едно бездомно кутре, което се нуждае от постоянни комплименти, от окуражителни мъжки погледи и поне няколко питиета за отпускане.
Кога се случи това?
Да, то всеки изменя по нещо в нета, ама пък...
Какво стана с хората - такива, каквито искаш да ги познаваш?
Къде отидохте готини момичета? Какви са тези ултра лъскави снимки, този фалш, тази обвивка?

Определено не е сега моментът, да се оплаквам от безкрайните глупости на facebook - ферми, аквариуми, куизове и анкети, хороскопи и късмети, гаджета, целувки , прегръдки, сърца, цветя, тамагочита ...блах?!

И пак да се върна на темата.
Обяснимо си е. Да се направиш на това, което ти се иска да си. Да пробваш да изглеждаш така. И постепенно да заживееш в този свят.

Само следващия път внимавай и се опитай и на живо да го пресъздадеш. Е, знам, че е трудно, ама ти си "яка мацка" и ще се справиш, нали...

високо в небето

Случи се така, че трябваше да преброя колко пъти съм летяла. Оказа се, че за последните две години полетите ми са около 7. Май дори не съм сигурна.

Помня какъв страх си беше (абе то още е) при излитането първия път. Хахаха ... с баба при това! Е, поне се успокоявах, че и нея я е страх.
И така пътуването си беше страхотно, дори успях да поспя. И така досега. Все спя..то аз и във влака си спя. И по дискотеките. И на лекции (предимно)

В разговора си този ден щях да кажа "Боже никъде не съм ходила!" Хората обикалят, а аз... Какво аз?
Англия, Германия, Австрия,Италия, Швейцария и някои по-малки държави малко ли са? Ах ти Поля, егоист такъв!

Ама искам и още и още...

И затова тогава си пожелах - Нека има тройно повече такива пътувания за в бъдеще.
И да съм на тях с хората, които обичам.. а пък те си знаят кои са. :)

Хайдееее! Мечти за слънчева *******, красив *****, прекрасна ****** и така нататък! :)

Ще бъде слънчево

Добър ден жители на планетата Земя!
Щастливи ли сте?
Не. Защо не?

Ааа... не можеш да си намериш скъпоценната рокля; изгубила си си кучето; мъжът ти ти изневерява; приятелката ти е по-красива от теб; майка ти все още ти дава скептични съвети и държи ти да ги спазваш; не можеш да отслабнеш; апартаменът отново е мръсен и те мързи да го изчистиш???
Ами огледайте се - тези проблеми ги имаме всички. Ама има какво да я дете и покрив, под който да спите, нали?!!!

На мен ми писна всяка сутрин минимум две просякини да ме молят "Хайде бе моме само 20 стотинки, жива и здрава да си, хайде да нахраня детенцето, дай ми!"
Но не е сега момента да разисквам дали тези жени трябва да работят или пък - защо по дяволите държавата не оправи положението с такива като тях? Хахаха .. е това вече ще е като да вярвам,че мен ме е донесъл щъркелът. Ами да - абсурдно си е. Оксиморонче.

Сега да разберем ли защо сме винаги недоволни?
Готови ли сте да чуете отговора.. или вече се досещате?
Така..
Да.
Сега.
ЗАЩОТО СМЕ ЖЕНИ. Какво сложно има? Така сме устроени, такива нужди имаме.

Някой успяват и да го превъзмогнат, да , понякога. Tова са така наречените супержени.
На тях не им пука, когато са сами и дори се възползват от това. Не им пука и когато не им се обадят след първа среща. Те могат да готвят добре, подредени са, имат перфектни нокти и коса, добре поддържано стегнато тяло и са самостоятелни. Имат много приятели и куп обожатели.



Да........ бе!!!
И ти ли така си помисли?
Абе няма как да е възможно.. не не и не.
Ама имам известни опасения.
Както и да е. Не ми се занимава с тях, предпочитам си се разсеяна, с нацъфтелите
краища, хлипаща през ден, че приятелят ми ми липсва, нервна преди нещо важно и
вечно успиваща се. "Така е Поли, случва се. Животът е такъв" би казала майка ми.

Сега съм изморена отново, възнамерявам да поспя и да сънувам нещо много приятно, така че прекъсвам разсъжденията си за известно време.


Не обичам черновите, ама какво да се прави...те са си важни.

epic fail

Няма такова нещо като голяма любов. Няма такава измислица като сродни души. Всичко е въпрос на безброй компромиси и разговори. ОБЩУВАНЕ. Ей тази думичка е ключът.
Не сме ли ние едни големи пиявици? Вкопчваме се във всеки и всичко, изсмукваме това, което ни е нужно от всяка ситуация.
Явно е човешко.

УЖАСНО СЪМ РАЗСТРОЕНА В МОМЕНТА.



Не искам да мисля за нищо, не искам да виждам никого, не искам да говоря.
Искам утре като се събудя и да не познавам 40% от хората в живота ми. И искам последните ми 3 години да имаха различно стечение на обстоятелствата. Бих била радостна, ако можеше да не изпитвам много от чувствата, които изпитвам.
Да,да,да ... "Не съжалявам за нищо от миналото.." Друг път! Толкова ме е яд сега!
Утре ще съм друга. Вдругиден още повече. И не искам да се познавам. И не искам да знам коя ще бъда. Искам само да съм достатъчна. За това, за което трябва.

Може би е дошъл моментът. Точка на пресичане. Самота.



Във всички песни пеят - не искам да съм сама, не ме оставяй сам, липсваш ми, трябваш ми, не мога без теб ... юхуу, хайде всички на хорото!
Всички реклами ни казват - "Мерси че има тееб" "Навсякъде. По всяко време. С любим номер" "За вашите близки - застраховка живот" "Уникален чаромат ( и как мама и тате се влюбиха) "За по-вкусен и щастлив старт на деня" "Маги бульони за цялото семейство" И бла бла бла...

Ще се изхвърля в коша за боклук, казвам ви. Не се понасям. Не се понасям такава. Как може да има хора, които да предизвикват това ми състояние?! По пътя на логиката не би ли трябвало да се отдалеча от тях?

Е, това вече би ме направило най-голямата неблагодарница.

Да...и аз така си помислих.

ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В СПОКОЙСТВИЕ! НАИСТИНА ГО ИСКАМ. КАК ДА ГО КАЖА ПО ДРУГ НАЧИН?!

ПИСНА МИ ...

Добро утро, Добър ден, Добър вечер и Лека нощ!

Здравей свят!

Чао свят!

Хейййй, как си отдавна не сме се срещали!
Какво се случва при теб?

О, при мен е почти същото както преди. Още съм отвеяна, вярвам в полу-небивалици, разхвърлям постоянно, разсеяна съм често, гриза си ноктите, 'губя' си телефона, търся една блуза близо 2 часа, а след това я намирам на най-обичайното място, режа си храната на милион малки парченца, за да ми е по-вкусно докато ям, радвам се на слънцето сутрин, ям по много и по всяко време, снимам наоколо и заблуждавам с усмивки. И съм невъобразимо влюбена. Как в кого? В теб свят!

:) :) :)

Сега заблудих ли те?

Днес имах прекрасен обяд и невероятна сутрин. А вчера много мила и топла вечер. Е, то с такива хора... как няма.
Замислих се (като стана дума за хора и емоции) - кога се увлякох за първи път: Дали беше руснакът Кирил или едно момче, което видях през лятото на 99та? Или май не. По-скоро беше на 23.01.1990та!
Е, нямам спомени, та то беше тооооолкова отдавна. Ама знам, че съм имала много симпатичен рев. Тогава именно съм се влюбила - в новия си живот. И до днес поддържам тази любов. Или поне се старая. Надявам се, че успявам.
Да се върна в настоящето. Искам да кажа толкова много неща, искам да усетя толкова много емоции... Искам и искам и искам. А нищо не правя. Имам едно такова смачкано топче в стомаха, едно.. чувство на безцелност, неудовлетворение. И се чудя какво да го правя? Дали да го заровя още по-дълбоко или да го изхвърля през прозореца? Какво се предприема в ситуации на объркване?
Всъщност имам друга мисъл : Ами ако просто животът си ми е наред, всичко е прекрасно, а аз отново имам нужда да намеря драма? И както с всяко подобно нещо - успявам? Някой да ме удари по главата, моля!


Ето направих го. Ускубах се! И съм тук..обратно. Дали пък лудостта ми не е преминала в нова, по-висша фаза? Еееедва ли :D

Исках да разказвам приказки, да шепна стихове, да пея тихо. Но и трите не ги умея. А и почти постоянно си мънкам под носа. Ужас, ужас!
Затова сега си избрах да пиша глупости, да убивам време (по-скоро замествам) и да се схващам.

Та...за какво говорех. А да.
Идва ред на следващия въпрос: Кога за първи път излъгах? Мисля, че бях на 4 и скришом изядох 2 бухтички повече на закуска. Майка ми се скара, баба се зарадва, че се храня ... Ех какви времена бяха!
После пък излъгах,че съм си написала домашното , а не бях.. и така нататък. Е , недейте да криете - знам, че и вие сте лъгали. Аз снощи излъгах отново, защото казах, че ще си легна в 11, а го направих в 2.
Това ми напомня за един огроооомен проблем - събуждането. Мистър Будилник и Госпожица Аларма, които така безцеремонно пропускам всяка сутрин. Какво не ми е наред, защо на 2 метра от мен може да свири най-свирепата рок банда, а аз пак да лигавя възглавницата и най-спокойно да спя?! Още съм в издирване на ефикасното средство за събуждане. Не знам докога така...



Хей! Забравих,че си тук. Сама ли си говорех?
Радвам се, че се видяхме въпреки това.
И имам едно пожелание - помни ме.

О, аз ли? Аз не помня, затова си записвам. Ще те запиша.
Но после може би тефтерът ми ще свърши (рано или късно) и ще го изхвърля. И теб ще изхвърля.
Но спокойно - ще имам нов тефтер с нови записки вътре. Постарай се да те има и в него. От теб зависи!

Пази ме

Здравей!
Помниш ли онези крехки мечти, невероятните случки за случване, безкрайните пакости, щурите дни? Мирисът на лято, старият орех, тихата река, солените банички и сладките пасти...И ти. Изминаха 14 години без теб. Образът ти вече е избледнял, вероятно.
Все още помня как майка ме прибра от детската градина. Мълчаливо.
Може би не разбирах. Може би и сега не разбирам.
Само усещам времето... минава. Но знам, че си бил прекрасен човек.

Където и да си. Пази ме... пази се.

Едно такова.. когато, където, защото

София не е лош град. Ако знаеш къде да ходиш и как да предприемаш правилните действия. Аз не претендирам, че го правя. Даже напротив.

Аз съм едно почти загубено в нищото същество, но поне го осъзнавам.

Снощи бях на театър. Хареса ми.
"Краят на играта"
Е, като изключим горкото плюшено куче, всичко беше хубаво. Но не и количеството на публиката. Качеството й обаче беше добро.
Свърши. Навън беше топло.. защо ли не отидох на кънки? Много съм смотана. Ами такава съм си.

И пак някакви задачи не са свършени, пак има за какво да се изнервям, пак чувствам липса на пълноценност.
Дупка. Паднах в нея. Не защото исках. Ама явно каквото и да го е искало, то стана.
Anyway

Сега си говоря .. ту сама, ту със Стефан.

Polly: kakvo da ti kaja... bezvremie
: ?
Polly: napadnalo me e
: e kak taka be skupa
Polly: ami v dupka sym
Polly: nali znaesh
Polly: artisti4na dupka
Polly: mislovna dupka
: imash dupka
: samo dupki sa ti v glavata
Polly: a ti si ujasen!
: taka li
Polly: tq cqlata mi glava e dupka
: ti pak si strahotna

Е, ама съм страхотна, нали :)

Та сега искам да си помисля мълчаливо.

Бих могла да обобщя последната седмица в много излизания, но и много загубено време..в няколко грешки и две-три хубави новини, в безсмислени изказвания и една зараждаща се любов. Всъщност тя вече се е родила.
Дари!
Ей колко е хубаво да има и такива същества. Да си пиете виното и винаги да съжалявате (прекалено късно), че не сте взели още една бутилка. Да се смеете на някакви глупости..ама глупоООоости. Да си разказвате истории за козите на село и как сте крали череши (да, една шепа кражба ли е) хаха :) И .. да си мълчите заедно. И да си помагате (особено по време на сесия) И още .. и още :) О, Да! И да те събуди в 8 сутринта с бруталната нова чалга,а после цял ден с неистови усилия да се мъчиш да си я избиеш тази песен от главата. Неуспешно.

Значи вече знаете, че съм влюбена?
Аз никога не съм спирала да бъда :)

Сега искам да кажа и :
Елица много ми липсва и нямам търпение да ида при нея! За жалост b-day партито й ще мине без мен (хлип хлип). Но.. и моето време ще дойде. А и лятото какви й ги мисляяя :)))
Силвия върши глупости без мен, за което не знам как ще й простя! Но нея ще я видя съвсееем скоро :) Тя е най-непокорното човече, което познавам. И въпреки че е разхвърляна, разсеяна, твърде емоционална, разглезена, инатлива и цупла АЗ Я ОБИЧАМ!
И няма равни на нашите вечери (особено когато сме само само само дветеее) хахах

Цура (леле, май Цветелина се каваше) (п.п Дано не го чете това) живее на 5 мин. от мен, обаче и двете сме много смотани, за да се видим за повече от един път на две седмици. Нея я признавам за най-добрият слушател на всички времена. Мисля,че трябва да й се извиня, но няма да го направя,защото знам, че й е много приятно да слуша оплакванията ми..да, сигурно :) Най-добрият подарък за рождения й ден би бил посещение в шоколадов цех без ограничения :))))

Креми ми липсва също. И много си я гушкам (мислено в момента) Когато човек е отчаян, това е момичето, което може да му върне надеждата. Ей, откъде я взимаш тази положителност не знам! Обаче действа. Понякога й се чудя, как успява с всичко. И е сериозна,организирана... Ще стане перфектна съпруга :) Ради, пази си я! :)))

Патето ми е много скъп член от семейството, с когото обаче пътеките ни се разминаха. Малко тъжно.
Но се радвам, защото знам,че сега е щастлива. И си я чувам често. И виждам. И изобщо сякаш не сме се разделяли.. Тя си е тук, в сърцето ми :) ОБИЧАМ ТЕ патее Роси :)

Мими, Ива, Дел и Проли са страхотни, казах ли го? Пожелах си на рождения ден като духах свещичките да заживеем заедно. Ако може.

Има още поне 10 същества от женски род, които ценя изключително много. Те си знаят. И аз си знам. И нямам търпение да ги видя :)

Е, запознах ли ви с моите безценни? А :)

Сега да се върнем на дупката. Тя беше създадена от телефони, интернет мрежи, хартия и думи.
Без числа.

Мисля, че съм се измъкнала, ама не съм. Само обикалям вътре в нея. В кръг. Някакво гадно е на моменти.
Но щом се чувствам добре след това, значи няма проблем, нали?

Да бе. Сигурно...

Исках да помисля. Не го направих.

Чакам пролетта, чакам я с такова нетърпение!
И Рим, о да..РИМ!




...
Ще пиша след малко.

Усмихни се!

Най-накрая.
Вчера ми го каза някой.
Само дребните души заклеймяват това,което не могат да разберат.
Защо да се оковаваме в правила и норми?
Ами аз пък не искам.
Стига вече :)

more and more