Добро утро, Добър ден, Добър вечер и Лека нощ!

Здравей свят!

Чао свят!

Хейййй, как си отдавна не сме се срещали!
Какво се случва при теб?

О, при мен е почти същото както преди. Още съм отвеяна, вярвам в полу-небивалици, разхвърлям постоянно, разсеяна съм често, гриза си ноктите, 'губя' си телефона, търся една блуза близо 2 часа, а след това я намирам на най-обичайното място, режа си храната на милион малки парченца, за да ми е по-вкусно докато ям, радвам се на слънцето сутрин, ям по много и по всяко време, снимам наоколо и заблуждавам с усмивки. И съм невъобразимо влюбена. Как в кого? В теб свят!

:) :) :)

Сега заблудих ли те?

Днес имах прекрасен обяд и невероятна сутрин. А вчера много мила и топла вечер. Е, то с такива хора... как няма.
Замислих се (като стана дума за хора и емоции) - кога се увлякох за първи път: Дали беше руснакът Кирил или едно момче, което видях през лятото на 99та? Или май не. По-скоро беше на 23.01.1990та!
Е, нямам спомени, та то беше тооооолкова отдавна. Ама знам, че съм имала много симпатичен рев. Тогава именно съм се влюбила - в новия си живот. И до днес поддържам тази любов. Или поне се старая. Надявам се, че успявам.
Да се върна в настоящето. Искам да кажа толкова много неща, искам да усетя толкова много емоции... Искам и искам и искам. А нищо не правя. Имам едно такова смачкано топче в стомаха, едно.. чувство на безцелност, неудовлетворение. И се чудя какво да го правя? Дали да го заровя още по-дълбоко или да го изхвърля през прозореца? Какво се предприема в ситуации на объркване?
Всъщност имам друга мисъл : Ами ако просто животът си ми е наред, всичко е прекрасно, а аз отново имам нужда да намеря драма? И както с всяко подобно нещо - успявам? Някой да ме удари по главата, моля!


Ето направих го. Ускубах се! И съм тук..обратно. Дали пък лудостта ми не е преминала в нова, по-висша фаза? Еееедва ли :D

Исках да разказвам приказки, да шепна стихове, да пея тихо. Но и трите не ги умея. А и почти постоянно си мънкам под носа. Ужас, ужас!
Затова сега си избрах да пиша глупости, да убивам време (по-скоро замествам) и да се схващам.

Та...за какво говорех. А да.
Идва ред на следващия въпрос: Кога за първи път излъгах? Мисля, че бях на 4 и скришом изядох 2 бухтички повече на закуска. Майка ми се скара, баба се зарадва, че се храня ... Ех какви времена бяха!
После пък излъгах,че съм си написала домашното , а не бях.. и така нататък. Е , недейте да криете - знам, че и вие сте лъгали. Аз снощи излъгах отново, защото казах, че ще си легна в 11, а го направих в 2.
Това ми напомня за един огроооомен проблем - събуждането. Мистър Будилник и Госпожица Аларма, които така безцеремонно пропускам всяка сутрин. Какво не ми е наред, защо на 2 метра от мен може да свири най-свирепата рок банда, а аз пак да лигавя възглавницата и най-спокойно да спя?! Още съм в издирване на ефикасното средство за събуждане. Не знам докога така...



Хей! Забравих,че си тук. Сама ли си говорех?
Радвам се, че се видяхме въпреки това.
И имам едно пожелание - помни ме.

О, аз ли? Аз не помня, затова си записвам. Ще те запиша.
Но после може би тефтерът ми ще свърши (рано или късно) и ще го изхвърля. И теб ще изхвърля.
Но спокойно - ще имам нов тефтер с нови записки вътре. Постарай се да те има и в него. От теб зависи!

Пази ме

Здравей!
Помниш ли онези крехки мечти, невероятните случки за случване, безкрайните пакости, щурите дни? Мирисът на лято, старият орех, тихата река, солените банички и сладките пасти...И ти. Изминаха 14 години без теб. Образът ти вече е избледнял, вероятно.
Все още помня как майка ме прибра от детската градина. Мълчаливо.
Може би не разбирах. Може би и сега не разбирам.
Само усещам времето... минава. Но знам, че си бил прекрасен човек.

Където и да си. Пази ме... пази се.

Едно такова.. когато, където, защото

София не е лош град. Ако знаеш къде да ходиш и как да предприемаш правилните действия. Аз не претендирам, че го правя. Даже напротив.

Аз съм едно почти загубено в нищото същество, но поне го осъзнавам.

Снощи бях на театър. Хареса ми.
"Краят на играта"
Е, като изключим горкото плюшено куче, всичко беше хубаво. Но не и количеството на публиката. Качеството й обаче беше добро.
Свърши. Навън беше топло.. защо ли не отидох на кънки? Много съм смотана. Ами такава съм си.

И пак някакви задачи не са свършени, пак има за какво да се изнервям, пак чувствам липса на пълноценност.
Дупка. Паднах в нея. Не защото исках. Ама явно каквото и да го е искало, то стана.
Anyway

Сега си говоря .. ту сама, ту със Стефан.

Polly: kakvo da ti kaja... bezvremie
: ?
Polly: napadnalo me e
: e kak taka be skupa
Polly: ami v dupka sym
Polly: nali znaesh
Polly: artisti4na dupka
Polly: mislovna dupka
: imash dupka
: samo dupki sa ti v glavata
Polly: a ti si ujasen!
: taka li
Polly: tq cqlata mi glava e dupka
: ti pak si strahotna

Е, ама съм страхотна, нали :)

Та сега искам да си помисля мълчаливо.

Бих могла да обобщя последната седмица в много излизания, но и много загубено време..в няколко грешки и две-три хубави новини, в безсмислени изказвания и една зараждаща се любов. Всъщност тя вече се е родила.
Дари!
Ей колко е хубаво да има и такива същества. Да си пиете виното и винаги да съжалявате (прекалено късно), че не сте взели още една бутилка. Да се смеете на някакви глупости..ама глупоООоости. Да си разказвате истории за козите на село и как сте крали череши (да, една шепа кражба ли е) хаха :) И .. да си мълчите заедно. И да си помагате (особено по време на сесия) И още .. и още :) О, Да! И да те събуди в 8 сутринта с бруталната нова чалга,а после цял ден с неистови усилия да се мъчиш да си я избиеш тази песен от главата. Неуспешно.

Значи вече знаете, че съм влюбена?
Аз никога не съм спирала да бъда :)

Сега искам да кажа и :
Елица много ми липсва и нямам търпение да ида при нея! За жалост b-day партито й ще мине без мен (хлип хлип). Но.. и моето време ще дойде. А и лятото какви й ги мисляяя :)))
Силвия върши глупости без мен, за което не знам как ще й простя! Но нея ще я видя съвсееем скоро :) Тя е най-непокорното човече, което познавам. И въпреки че е разхвърляна, разсеяна, твърде емоционална, разглезена, инатлива и цупла АЗ Я ОБИЧАМ!
И няма равни на нашите вечери (особено когато сме само само само дветеее) хахах

Цура (леле, май Цветелина се каваше) (п.п Дано не го чете това) живее на 5 мин. от мен, обаче и двете сме много смотани, за да се видим за повече от един път на две седмици. Нея я признавам за най-добрият слушател на всички времена. Мисля,че трябва да й се извиня, но няма да го направя,защото знам, че й е много приятно да слуша оплакванията ми..да, сигурно :) Най-добрият подарък за рождения й ден би бил посещение в шоколадов цех без ограничения :))))

Креми ми липсва също. И много си я гушкам (мислено в момента) Когато човек е отчаян, това е момичето, което може да му върне надеждата. Ей, откъде я взимаш тази положителност не знам! Обаче действа. Понякога й се чудя, как успява с всичко. И е сериозна,организирана... Ще стане перфектна съпруга :) Ради, пази си я! :)))

Патето ми е много скъп член от семейството, с когото обаче пътеките ни се разминаха. Малко тъжно.
Но се радвам, защото знам,че сега е щастлива. И си я чувам често. И виждам. И изобщо сякаш не сме се разделяли.. Тя си е тук, в сърцето ми :) ОБИЧАМ ТЕ патее Роси :)

Мими, Ива, Дел и Проли са страхотни, казах ли го? Пожелах си на рождения ден като духах свещичките да заживеем заедно. Ако може.

Има още поне 10 същества от женски род, които ценя изключително много. Те си знаят. И аз си знам. И нямам търпение да ги видя :)

Е, запознах ли ви с моите безценни? А :)

Сега да се върнем на дупката. Тя беше създадена от телефони, интернет мрежи, хартия и думи.
Без числа.

Мисля, че съм се измъкнала, ама не съм. Само обикалям вътре в нея. В кръг. Някакво гадно е на моменти.
Но щом се чувствам добре след това, значи няма проблем, нали?

Да бе. Сигурно...

Исках да помисля. Не го направих.

Чакам пролетта, чакам я с такова нетърпение!
И Рим, о да..РИМ!




...
Ще пиша след малко.

Усмихни се!

Най-накрая.
Вчера ми го каза някой.
Само дребните души заклеймяват това,което не могат да разберат.
Защо да се оковаваме в правила и норми?
Ами аз пък не искам.
Стига вече :)

more and more

morning emotion

Music..again :)

just...listen :)

Към какво съм пристрастена напоследък?
Или... кои песни слушам поне по 5 пъти на ден в последния месец :

beautiful nightmare

Официално.От днес.
Вече обичам нощтта повече от деня.
Луната повече от Слънцето.
Тъмнината повече от светлината.

Звездите са красиви ... когато се виждат :)

Тогава е по-тихо. И по-спокойно. И по-хубаво. И по-тайнствено ...
Можеш да спреш да се криеш, можеш да бъдеш себе си, можеш да не се страхуваш повече.
И най-вече - през нощтта почти няма хора навън - това ме успокоява, така ми харесва.

Не е ли хубаво да е нощ?
Да знаеш,че всички спят и си си ти - само със себе си...
Не е ли хубаво?

Прекрасно е да бъде нощ...
Хубаво е ,че го има и деня, защото благодарение на него радостта ми, когато навън се стъмни е по-голяма.

Официално е.От днес. Обичам повече нощта.
А ти?

Колко лесно...

На една приятелкa



Колко лесно се преживяват?

Всъщност никога не сме подготвени, идва като гръм от ясно небе - любимият да те зареже. Точно когато си мислиш - най-накрая всичко се подреди!
Но не за това ми се говори ...
А когато ти го оставиш? Решила си, че това е правилният избор и може би си права. Не знаеш кога ще разбереш дали е било така. Но го правиш. И всъщност - браво! Всеки един страх от самостоятелни действия само ти пречи, вреди. Така че - ДА на свободните решения!
И се започва - изтриваш/изхвърляш всички негови и общи снимки (о, да най-добре е да се направи,колкото и да не ти дава сърце да ги унищожиш - има и резервен вариант:прибираш ги в кашон и марш към гаража,но пък това означава,че още си оставяш надежда ..о не не!) , изтриваш номера му (всичките, даже и този,към който имаше безплатни минути) , махаш мейла му от списъка с адреси в пощата, започваш да избягваш приятелите му, мъчиш се да забравиш хубавите моменти - незабравимите нощи, радостните дни, любимите места, филмите,които изгледахте заедно, вярата в това,че на този свят не трябва да си сам... Искаш всичко да изчезне. Но това последното не е правилно. Съвет : хубавите спомени ги запази, ако искаш да продължиш напред с положителна нагласа си казваш - Имахме прекрасно минало, но аз ще имам още по-хубаво бъдеще от тук нататък. Защо трябва да прекарваш дни наред в сълзи и самоунищожение? Било е каквото е било, хубаво или не. Най-вредно май се оказа да дълбаеш на едно място и то точно в болното. Не, не, не така! Не и от днес!
ТОЙ НЕ Е ЕДИНСТВЕН! А и откъде знаеш.. докато си губиш времето в излишни размишления и носталгия по прекрасните моменти, по-добрия може би вече чука на вратата ти.
Така че - напред с високо вирната глава!

Помисли си отново, сети се - а защо реших да го оставя? Имаше основателна причина, нали?

Всъщност е лесно. Аз на себе си не вярвам..но отново го казвам.
Може и да е вярно,че мъката по един мъж се лекува с увлечение по друг, не знам. Но...

Всичко е във вярата.Да се убедиш колко по-добре е така! Да си повярваш! И то наистина.. с всички сили. Е да, минава време.. започваш да стискаш зъби когато чуеш любимата ви песен в дискотеката и не си позволяваш да пролееш литри слъзна течност по дансинга.
Изправяш се тук и сега и се виждаш като нов човек - уверен,че живота е пред теб и си готова да приемеш предизвикателствата му.
А песента нека си върви, отпиваш глътка мартини, усмихваш се и отиваш да танцуваш!

Никой не може да ми каже на мен лично - ти не го обичаше щом 8 месеца по-късно вече бе влюбена в друг, а само на първата седмица след раздялата отиде на море, а после на толкова купони с познати. Обичах го и още как. Толкова много хубави моменти и толкова малко лоши, толкова много смях и толкова малко тъга. И какви времена бяха, а? НО - просто го преживях. Именно с онази вяра...

&

Две лета по-късно без проблеми триеш смс-ите,които си разменихте след последния път когато се видяхте. Забравяш даже, че обеща - "Ще ти звънна тези дни да се видим" Не помниш какво му беше подарила на последния рожден ден заедно, още повече кога за първи път се целунахте.

А сега да преговорим : какво ще правим?
Като за начало всичко,което да те откъсне от него.
И после - без мисли - Ама дали пък няма да се съберем, я сега да измисля нова стратегия..И без това може да не намеря по-добър!!! НЕ на тази тактика!
Не и на впускането в бесни купони, безпаметни нощи и махмурлучени сутрини. Всичко си има мярка,нали така :)
Не и на онази мисъл - клин клин избива, защото ако новото увлечение няма бъдеще забрави. Ние жените с тази емоционалност и това привързване... Иначе няма нищо лошо ако приемеш нещата "всичко за една нощ". И задължително се пази! Не искаме фатални грешки след необмислени постъпки.
Не и на изпушването на кутия цигари на ден или пък нещо по-лошо... Можеш и без това! Пък и нали има шоколад..като за начало :)
Не и на - оставам 1 месец у дома да рева, да се тъпча, да не вдигам телефона и да заприличам на чудовището от Лохнес(не че някой го е виждал,но нали се предполага,че е отвратително грозно) Тъгуването е позволено, но за кратко. Има си мярка,де.
И на последно място : Не на мислите - Всички мъже сте гадняри. Ще ви го върна тъпкано,да знаете!!! Те са си идеални, имаме нужда от тях,колкото и да не ни се иска да го признаем. И пак ще се влюбиш, ще видиш.

Даже животът ще стане по-хубав! Няма как :)


Отиваме да пием по повод на това и по куп други причини!!!
Затова и мъжете идват и заминат, приятелствата остават :)

Вярвай и се усмихни - винаги има по-добро!
И на себе си го казвам сега... не забравяй да ми го напомняш от време на време също :)

Разочарование

Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!

Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.

Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
К.К