do it again
мина малко/много време, но нещата не са променени. Моето ъгълче, в което се самонаказвам е още по-тясно. А твоето?
Бялото става червено.
Вино имам предвид.
Морето отива към планина, а който няма търпение за ски и сноуборд да вдигне ръка!
Време е за печени тикви, кестени, дюли и круши, топло, топло :)
Това е по въпроса с малките радости и задължителното - да откриеш хубавата страна на всеки момент.
Аз повтарям същото упражнение - уговарям си срещи с нощите и си водя записки. Тук.
След една безумна седмица, с толкова много движение и емоции, че чак се докарах до ужасна настинка, още не мога да се наспя, но в интерес на истината пак бих се разболяла. Защото. Забравете половинките и работата си. Та. Защото. Няма по-хубаво нещо от това приятелите ти да са прекрасни, забавни и искрени, а в моя случай - и да те изненадат когато не очакваш. Това е, приятелите хора. Тези, които ще ти спестят ходенето по психолози. И куп други неща. Но пък няма да ти спестят нито секунда смях и моменти, които ще искаш да фотографираш и окачиш на стената вкъщи доживот.
Още една чаша чай. И кучето, което неистово се опитва да се намърда до лаптопа.
Аз утре май трябваше да ставам рано?
Пореден уикенд in movement.
Това е щастие.
Главата ми се върти.
Питаш "какво става вътре в красивaта ти глава"?
О, тя там не е така красива.
Но благодаря за комплимента.
За началото и края. За невъзможния баланс.
За хората, които винаги са в една от двете крайности.
Тези, които ще те разкъсат на парченца, а после с едно движение ще ги съберат и ще заспят спокойно до теб.
Наздраве.
За тези хора.
Не съм така сигурна. Да, промених се.
Мисля, че се случи.
Още пазя вярата.
Просто излязох. Балонът се пропука.
Направих първи несигурни стъпки извън него.
И се оплесках.
Но в хаоса си, това е прекрасно.
Защото дори в най-ужасните си грешки, ако се чувстваш добре, значи това е. Спри да мислиш за останалите.
И повтори грешките.
do it again.
Бяхме толкова далеч от брега.
Но...
she was the ocean and I was just a boy who loved the waves but was completely terrified to swim
Страхове
Преодоляване
Страхове
Преодоляване
Мечти
Постигане
Цели
стремеж
и продължаваме
Не е фактор дали като мен съвсем скоро ще станеш на 25 или си на 15, а може утре да е 35-ят ти рожден ден. Въпросът е какво направи?
в какво вярваш?
къде искаш да бъдеш? тук ли?
не?!
...
Очите ми са привлечени от светлината, но после се сещам и пак знам, че сенките и тъмнината имат повече какво да ми кажат.
и така, нощите са най-пълноценни с бутилка вино.
И няколко тайни, които се крият в умението да забравяш. В другото - да прощаваш. И в третото - да нямаш очаквания.
1.2.3.
И си мисля, че понякога споровете, неразбирателствата и всичко в този дух. Те не са напразни. Защото пак понякога, за да се стигне до определена истина е нужно сбогуване.
Скоро казах на познат - искам само малко спокойствие. No drama.
Не помня кой беше, но извинявай - излъгах.
Заблуждавам се относно исканията си.
Нуждите са друго нещо.
От какво сме направени?
Предизвикваме ли се?
Демоните ни спогаждат ли се?
Можем ли да бъдем?
do it again
Иронично е.
Целият ми гимназиален период не можех да запомня пукната теорема или уравнение, от скапаните числа ме болеше ужасно. (съзнанието) И ето сега иронията: в момента в главата ми се забиват по най-лесния начин телефонни номера, дати, цифри, комбинации и какво ли не... и то със странна лекота.
Представяли ли сте си да сте на мястото на някой актьор в дадена сцена от филм? Обаче това да е реалният ви живот.
Да, нали?
И какво се случи?
Продължавам си аз така, само допълвам чашата.
Знаете ли кое е супер ужасно?
Да не можете да се раздавате. Тъжно е, но който не се раздава, така и не получава нищо. В този ред на мисли не е най-страшно да не те обичат, по-тъжно е да не можеш да обичаш. Кръговрат. Плюсът и минусът на магнитите.
И о, сега се сещам как един познат преди доста, ама доста време, защото всъщност вече дори не мога да го нарека познат, абе как се казваше...както и да е, та той идва супер самодоволен - "обичам я тая мацка, как няма да я обичам, ебаси какъв секс правим (простете, ) и тъкмо й взех новичко bmw, ей сега вече е моя завинаги"
Ама моля ви, това не е раздаване. Просто способност за харчене на пари.
Повечето го знаем.
Трябва да си навия една аларма - it's time to stop and go to bed now. you're going crazy
Ние бяхме птици.
Аз цяло детство това си мечтая.
Нашите доста наивно оставяха отворена вратата към библиотеката. И така започнах да чета книги, които със сигурност нямаше как да разбера тогава. Обаче ги запомних, пуснаха разни дълбоки мастилени петна в съзнанието ми.
Колко е хубаво да имаш образовани, смислени хора за родители.
От онези, на които им е в пъти по-важно да ти е топло отвътре. Такива, които няма да видиш да се карат като цигани, искащи да поделят семейната нива. Хората, които първо ще те научат да уважаваш останалите и че е хубаво да се опиташ да ги направиш щастливи. Нищо, че това не е възможно, защото не си буркан Нутела, нито чек за 4-5 милиона. Пак на раздаването се връщам.
а сега да превъртя напред - за още едно полезно нещо.
Колко е здравословно човек да прекара известно време сам. Това е качество. Да можеш да бъдеш със себе си. Да не се определяш и характеризираш от другия до теб.
Да си ти.
Да можеш да си сам.
Дори е умение.
Лека нощ.
И последно наздраве за сънищата....
И билетите, които ще бъдат купени. Билети, билети, билети, не е ли вълнуващо, не ви ли карат да се радвате? Самолетни, за концерт, за мач, за шоу, за каквото и да е...
do it again
