неделя, 21 декември 2014 г.

you don't want to read this post.

След най-дългата нощ в годината.

Начините са малко.
Решенията ограничени.
Мислите разностранни.
Идеите хаотични.

Едно не е.
Нощите са по-красиви.

София е светлина.
България е уют.
Велико Търново е любов.

Слушам испанска музика до втръсване и след това. Пеят за любов хората.
Загуби и откривания.
Намирания и изчезвания.

Maybe.

Преди да тичаме трябва да можем да ходим.
Преди да се обичаме трябва да можем да се гледаме в очите.

Понякога не се познавам.

След един луд ноември, няколко седмици на непрестанно тичане, срещи, движение, разговори, самолетни полети, спирки, влакове, звуци на пътуване, изгреви, залези, кроасани, сангрия и коктейли, усмивки, меланхолия и всичките ми възможни емоции..
Имам един френски провал - не успях да убедя продавачът в супермаркета да ми продаде алкохол след 9 вечерта. Ама как живеете бе?
За сметка на това получих членска карта от близката пекарна и станах приятелка с продавача от най-малката сладкарница в цяла Европа. Същата, в която ходят Beyonce и Jay Z когато са в Париж. Поли, ти си един страхотен приятел. А аз обещавам да се запиша на курсове по френски, честно, колко е дразнещо да не можеш да говориш даден език...
Париж ли?
По-прекрасен е от последния път.
Като всяко едно място, към което се отнасяш като "твое", а не като непознато.
И когато на улицата те спре фотограф с почти неразбираеми молби да си следващата му муза, започваш да се чудиш - мъжете през колко минути сменят обектите си на обожание?
Този май беше на часове.

...
студ

a ти кога спиш най-добре?

на 23 градуса.
точно.

Сред навиците ми е да мрънкам, ама не за каквото трябва. Мрънкам си заради останалите хора.
Мисля си, колко се заблуждаваме всички.
И колко е нужно това.

А и какви същества сме ... устроени с усещане за радост при провалите на другите.
болни.
тъжни.

До скоро мислех, че не мога да видя такова лице при децата.
О, мой розов балон...

Така.
Изревах каквото имах за реване.
Не е реално.
Дарвин, go fuc* ********

Миналата седмица си направих една черна разходка през няколко места, села, тоест. С деца - бебета, малки, големи, пораснали и не чак толкова.
Тези си имат родители. Или един родител.
Ама по-добре да нямаха...
Какви ти подаръци?
Те имат нужда от хора. От присъствие на истински хора в живота им.
За жалост това едва ли ще се случи. Повече от 90 същества ей така, обречени.
И растат така, че на 9 вече знаят как да кажат "како, тоя лак за нокти е много модерен" и "маце, ти на колко си? На 24, ооо ти си вече изтървана за сватба, ама няма да те върнем, много ясно де...."

Рев. Рев. Рев.

Значи ако можеше да приютим всички бездомни кучета, да нахраним всички просяци и да облечем всички зъзнещи старци, и световен мир така де...

Аз ни пожелавам поне да започнем да мислим по-трезво и да включваме сърцата от време на време.
Обещавам да не витая в облаците, но не и че няма да отскачам до там.

-4 градуса.
скреж.

А ти за какво мислиш?
Заблуди.
Докосвания.

Най-хубавият момент е в капучиното. Пяната по носа и вкуса на кафе от дъното. Усмивките, разменени зад рафта за чай. Чашите и звездите.
Нека растем.
Нека има бръчки.
Нека изглеждаме големи.

Нека приемем живота си.
И все пак... съвсем навреме е. Сега. Да започне да става по-хубаво.
Никога не можем да сме сигурни къде е кулминацията и кога ще дойде развръзката.
Историята е наша.

А аз мисля тихо, но на глас.
Страшно е.
Не искаш.

И този пост не искаш да четеш.

Лютите чушки станаха по-вкусни.
И ти пак ще ми кажеш - "Трябва да се научиш да ядеш пикантно". Пристъпваме натам.

А, трябва да се запознаете с гледачката от парка. Страшна е тя. Познава, вижда, разгадава. Две деца ще имам. Голям успех сред мъжете. Явно няма да са от един мъж и двете деца, започвам да си мисля. "Ама да знаеш, много хубав живот виждам"...

Пък аз не го искам такъв. Какво значи хубав?

Нека е цветно. Любовта на залезите и изгревите към мен да не стихва.
Ценните хора - близо.

Какво да искаме...

Празници.
Коледа.
Подаръци.

Знаете ли, радвайте се, че трябва да купувате.
В крайна сметка щастливи са тези, които има за кого да пазаруват.

А празникът е в очите и една или две прегръдки.

Будя се, оглеждам се, осмислям къде точно съм и на какъв език трябва да започна да говоря.
Ей така ми беше няколко дни.
След като отидох на лекции и започнах да си представям проекта на испански. И 15 минути не се усетих, та трябваше колегите да ме прекъснат с неудобство.
А и по тази тема, опитайте се да спорите с упорит италианец, който твърдо е решил, че няма да проговори английски. Не и в този живот.

Най-дългата нощ за годината.
ами дълга беше.

Звездите се пропиха.
Луната страда от махмурлук.
световъртежът е абсолютен.

Заспивам.
Друго е.
Чуждо.
Странно.
Сънувам.
Не съм на Земята.
Отидох за по коктейл при съзвездията.
Ти в коя вселена си?
Пътуваш ли?
Как да разгадая?
Не е нужно.

Лежа на пода. Друг път избирам диван или възглавници, сега е просто твърдият под. Стената не е приятелски настроена, а е толкова тъмно, че чак ме е страх.
Писането не е добра идея в 6 сутринта.
Или обратното?

Да се завъртим?
В танц?
Или просто да си обърнем гръб?

Кой кого ще забрави първо?

Обещанията са проклятия.

Не е ли така?

А по-опасни от тези, които не знаят какво искат ...няма. Аз не вярвам.
Мисля си, че всички знаем какво искаме, просто не го изричаме. Или искаме прекалено много.
Или се страхуваме да искаме. Или не сме съгласни с исканията си. И тогава става...не, не страшно. Мрачно може би.

Нали сте си говорили все някога, все с някого. Че едно е отношението на хората към вас - то си е тяхна работа, вашата е реакцията ви. Отговорът на това, което идва към вас. Отношението, с което посрещате нещата. То ви ръководи. ама така е. неизбежно е

Искам ли да знам?

Разликата между идиот и мечтател е ужасно малка.
Не се страхувай да бъдеш и двете.

Няма по-тъжно нещо от липсата на самоирония.
Ние трябва да се смеем.
Ние трябва да се забавляваме.
Трябва да извадим зъбите си на показ.

Движение.
Нека го има.
Тичайки.
Шофирайки.
Летейки.
Пълзейки.
Плувайки.

Почивки не са позволени.

Защо чакаш?

Да, знам.
Още не искаш да четеш.

И да говориш не искаш.

Чувам думи, превеждам числа, все сме си същите, само годините са сменени.

Още нещо, в което съм убедена.
Ентусиазмът движи света.

И затова нека винаги има интерес. В случките, във филмите, в песните, в изкуството, в природата, в хората, в емоциите.

Аз трябва да спра.

Започнах деня с кафе, кола и чаша вино. Завърших го само с вино. А часът е такъв, че отново ще стигнем до кафето.
Кръговъртежи разни.

Добро утро и весели празници.