really...like a spam

Той отдавна се е превърнал в дневник този блог, така че...
Ден Х.
Година поредна.

Lately I am:
1. Щастлива, че вече съм (почти) официално работеща.
2. Радостна от развитието на българските (нови) модни марки. Knapp rocks!
lovable - цък!
3. Лекичко разочарована от DJ Marten @ Yalta. Или по-скоро от някои от "гостите" на партито. Ха! :D
4. Вероятно единствения (плюс Биби) доволен човек от Elevation. Е, какво пък толкова. Parov Stelar Band ми оправиха настроението в аванс :)
5. Изненадана, че сесия номер 4 се оказва доста забавна, имайки в предвид малкото наличие на някакво учене и крайно високите задоволителни резултати.
6. Страшно усмихната в следствие на най-приятното морско гостуване миналата седмица. Имам най-яките мацки за приятелки, а Bash beach & bar are amazing! В очакване на следващото пътуване ... ;)
7. Любопитна как ще мине Sozopol  fest.
8. Ядосана, че съм такъв дизастъъъър в кухнята напоследък. Доставки по домовете, моля, обичайте ме. Върнах се :/

И понеже 8 ми е символично число, спирам на него.
Извинявам се за смесицата от английски и български, така ми идват ;)

...
Събота вечер в София, сама вкъщи. Току виж съм се наспала като хората най-накрая...ама надали.
Някакви хора мразят, някакви хора се прехласват по глупости, някакви хора лъжат безсрамно. И ние всички сме част от тези хора понякога. Някак...ви небивалици.

Наскоро ме питаха, аз от позитивните или негативни интернет потребители съм? А де...
Ми от позитивните, ама отразявам и коментирам негативни неща явно. Защото за негативните повече се говори. Хубавите като се случат, сякаш никой не ги забелязва.

Доспа ми се, пък и спокойно си слагам таг "най-безсмисления пост за всички времена" , така че, който го е прочел - прецака се :D

P.S:
- Песента на Николета Лозанова не е ПЕСЕН, че да се разглежда и обсъжда като такава.
- Изкуството си е изкуство. И върху паметници също. В същото време София прилича на многоцветно гнило сметище с толкова много грозотии по стените, тротоарите и къде ли не...
- Черешите са по-вкусни от всякога.
- Просяците са намалели. Поне в моя пешеходен периметър.
- В Люлин не било толкова страшно. Когато минаваш от там с кола и за малко.
- Предполагам, че през лятото 7-8 часа (вечер) е идеалното време за обири в София. Всичко живо е навън.


Хайде, лека вечер. И да не забравите слънцезащитния крем,очилата и летните шапки -  изгаря се много лошо в това време. А както знаем слънцето изпича и мозъците. Опасявам се (а и е очевидно), че е покосило голяма част от хората, затова - оцелелите, вземете предпазни мерки.

До там и обратно

Знаете ли, всъщност е вярно, че винаги съм обичала морето. Не заради идеята, че ще се пека и впоследствие гордо ще се разхождам със завиден тен по улиците;  не заради мисълта, че там купонът е неспирен и – давай, да избухваме; нито пък защото да плуваш в сериозно количество вода си е чиста доза кеф. Е, добре... последното е вярно. Но не е там работата. Харесва ми да вървя по плажа и да знам, че оставям следи в мокрия пясък. Разхождайки се претърпявам известна метаморфоза, още повече че морските вълни са повече от приятни. Дали мога да ги нарека пречистващи?
А когато заровиш крака в пясъка и погледнеш напред – там няма нищо друго освен синьо сияние. Тук таме някоя чайка ще прехвърчи (Да, чайките са ми любимки) и ако е възможно в картинката да присъства лек бриз, нещата се подреждат идеално. Не ме бърка да съм сама, добре ми е и с повече хора. Но чувството без съмнение си е едно – свобода.

Ето ме отново във влака, една година по късно и твърдо решена днес да съм абсурдно искрена. Защото в момента искам няколко неща – да ми е наистина добре сама, да усетя онова чувство на сигурност и мисълта, че (мамка му) мога да се оправя въпреки всичко. Рано или късно нещата се нареждат, дори да не е мечтаният цветен пъзел.
Странно ми е, че съм такъв несполучлив хибрид  - съвкупност от противоречащи си ценности, меня се буквално час по час. Но не е ли това очарованието на младостта?
Въпреки това има моменти, в които започвам да се плаша... по-късно разбирам за какви простотиии си убивам нервни клетки, но в крайна сметка намирам начин да се самоуспокоя. Е, добре де.. може и някой да ми е помогнал :)
Но каквото и да си говорим, познавам се и със сигуност знам, че има едно нещо, което какъвто и да е разговор с приятелки няма да ми осигури – възможността да стигна до даден извод самостоятелно, без чужда намеса – един вид рожба на собствените ми мисли. Ето сега ми се отдава удобен случай да изпробвам въпросната стратегия. Май може и да се получи...
Искам да се оттърва от тези скучни и водещи до глупост страховити амбиции – на 25 с първото дете – момче, родено през май, в къща и едно хъски в двора. Слънце, птички и рози...
Къде е в картинката мъжа? Ето това вече е необяснимото. С добър набор от примери си казвам – къде е всичкия смисъл? При положение, че собствените ми родители и тези на няколко много близки до мен хора са разделени?
Е, да – за какво му е на човек да се жени? В днешно време до толкова всичко се опира до разнообразието... (както вече съм казвала) Имаш си телефон, радваш му се, използваш го – след известно време излиза нов модел, хайде – купуваш го.  Караш кола, грижиш се за нея, след време започва да ти създава проблеми, чупи се – време е за нова. Купуваш си дрехи, изтъркват се, късат се... хайде на пазар. И така до безкрайност.
Е, по същия начин става и с хората.  Какво ти ми щастие, какви златни сватби? Вече е по-странно  ако някой вместо да се разведе, вземе че остане с половинката си. И какво като има деца в цялата работа? Е, те ще разберат, ще пораснат... и знаят, че е важно човек да е щастлив. Пък и в началото откъде да сме знаели че така ще стане? Обичали сме се ( или по-скоро огромната илюзия за любовта) и всичко е било песен. После с времето един куп неща се менят, в повечето случаи двамата души се променят отделно и в различни насоки – бам, вече не се разбираме, имаме непреодолими различия, целите отдавна не са това, което са били в началото. Или оставаме заедно насила или се разделяме – и всеки накъдето си знае.
И така...
Не е срамно да си признаеш, че на 20 си щастлив с един тип хора, на 30 искаш съвсем друго, а на 40 си запленен от човек, който преди 15 години нямаше и да погледнеш. Приоритетите се менят, както казах.

А пък аз сега много искам да съм си спокойна в живота си. В моя случай спокойна включва по някоя драма от време на време, просто имам нужда, това е. И много хора, ама много. Побърквам се ако няма хора покрай мен. А едно време обожавах самотата... то и сега, ама само 2 часа в седмицата. Достатъчни са си.
Взема да ми става лошо от толкова внимателно втренчване в лаптопа докато пътуваме. Или снощи не трябваше да пресушим две бутилки вино. Още повече, че Сисонището не ми помогна особено.. Даааа, съзнавам опасностите от споделянето пред широка аудитория и да, майко знам, че тайно проверяваш всичко свързано с мен (Слава богу, че не си чак толкова напред с технологиите), ама точно в момента ще обърна думите ти срещу теб „Вино можеш да пиеш. Даже е полезно”  Ами аз само полезни неща искам за себе си.
Ама в момента най-полезно ще ми е да се върна към Бургас и с Дари да прекараме една вечер в морската. 
Както и да е. Това е един от тези моменти, в които съм крайно сантиментална и глупавичко си обичам малоумната държава. Поправка – страна. Тя като страна никак не е малоумна, чак се чудя защо хората така я обиждат понякога. Не ми е ясно как някой, който не е ходил из Пирин и Рила, не е опитвал домашно сладко от някоя баба в Балкана, не е наблюдавал изгрева над безлюден плаж или пък скачал от скали в дълбоки речни води (а също и крал череши от съседния двор като дете) има право да каже – отвратителна е тая България.
Всеки с правото си на мнение и свобода на изразяване.

И как да завърша сега, като хич не ми се спира да пиша.


Мога само да кажа – отвън видях поляна с макове, която - ето - е в състояние да ме накара да прибера това дете на техниката (лаптопа) обратно в чантата. И сега ще се наслаждавам на гледката от тук нататък. Приятен път!