So soon as fashion is universal, it is out of date.

Искаш ли да живееш в мечтите си?
Харесва ли ти да имаш поводи за усмивки?
Красиво ли е, когато си радостен?

Ами тогава... Излез от гардероба, бъди човек! Спри да търсиш далечно-идеалистични образи и се примири с действителността, ако не искаш тя да те задуши преди това. Забрави за всичко, с което си свикнал, понеже всъщност не притежаваш много от него. Даже никак. Остави се първоначално по течението, после се стегни и започни да плуваш към желаната посока. Крещи, мълчи, бягай, връщай се и отново. Докато не се умориш. После натистни restart/

И...така. Много безсмислено обичаме някакви вещи, пък намразваме ценните хора. Нелогично е някак, затова ми се ще да въведа малко ред. Спокойно, нищо не ви заповядвам - аз както в повечето случаи, си говоря предимно на и към себе си. Почти безполезно. И все пак...

Има ли смисъл да радваме и развиваме пазарната машина? Поредната бримчица ли сме? Всъщност не е въпроса дали има смисъл, а как се чувстваме като играчки? Добре? Забавни? Смешни?
На мен ми е хубаво. Понеже си обичам всичките рокли, *#*!**#!
Но без лиготии по витрините, няма нужда. БОЖЕ тая жена, дето тегли кредит да си купи чантата за 3 000 евро не само, че не беше добре, тя е за болница! Ама карай де, такива с лопата да ги ринеш. Тъпо е, когато живееш с 800 на месец даже и да си помислиш за подобна глупост. Горките й дечица. Ако има такива. Ако няма, дано да не ражда...може да ги размени за обувки, знае ли човек?

Хайде пак за мен.
Много харесвам един куп дрехи на още един по-голям куп дизайнери известни и безизвестни. Няма как да си ги позволя, затова обаче пък мога да си ушия, надраскам, закърпя, пришия и т.н всичко. Ееее, добре - с малко помощ от един човек :) Двама, пардон.
И ще си ги нося. Със здраве :)

Стоп, стоп, стоп, чакайййй, къде замина? Какво лошо им има на НОРМАЛНИТЕ марки с ДОСТЪПНИ цени? М? Какво прави един топ, при това от естествени материали по-лош от ужасната прозрачна грозотия на LV?
И като стана дума - най-обичам LV маниаците. Чанта до чанта, портмоне с шапка и т.н. Ех, красота от ментета...

(не си хейтър, не си хейтър, не си...)

Айде стига с темата :)  Да не засегна някого без да искам (даааааа бе, хаха)
(вметка - иронията през нощта винаги ми е била любима)

Добре. Пак стана 4 сутринта. Аз съм гладна. Стомахът ме боли. Хоп, едно хапченце..По-добре е. Сега пък ми е студено. Офф, навън вали дъжд. Мрън!

А така да искам да си върна позитивния образ, все по-трудно става да му се не види!
В този дух обаче не съм чак толкова безмълвна - имам си най-прекрасните лалета, които домъкнах от Елена. И пролетта става все по-красива, когато навън пече. А вкъщи мирише на ягоди... И чай с канела :) Ммммммм...

Вкара ме във филма. Убила си ме още в първа серия.

Като за начало да спомена - не се лъжете по заглавието, няма да коментирам Love.net. Въпреки че си заслужава.

Пускам си Alicia Keys - A women's worth съвсем тематично.
Като се замисля времето така се завъртя, толкова неща започнаха да се случват. И вече чак ме изпреварват, а аз още драпам след тях.
Но нищо. Подготвям се за маратон. Истински пролетен фурор. И ще се случи, гаранция.

Anyway, слънчево е и ми се прииска да се катеря из Пирин. Жалко, че направо съм атрофирала. А в Пирин е така красиво! 
Изядох пак една огромна купа ягоди и мисля, че в тях имаше нещо нередно.
На мен ли ми се струва, ама хората които са необвързани живеят много по-щастливо? Да, да, аз самата споря с това изказване, но пък току виж съм си преобърнала нагласите. Което е често срещано. Понеже съм много непостоянна.
Та тези хора си спестяват толкова нещастни убити нерви, сметки от телефон, тревоги, притеснения... и да не продължавам.

Всъщност съм станала едно малко мазохистично дете (къде пък има такова животно?), което преминава от преобладаващо състояние : мрънкане -> на инат и после към лигавня.
И първо си казвам - ти можеш, това е правилното. После се усещам как не ми е добре с дадено нещо, но то е ПРАВИЛНО и нормално... а иначе ставам смешна. Ми нека стана смешна.
Май предпочитам да съм крайно егоистична отколкото крайно страдаща. Така ще да е вече.
Омръзна ми да си докарвам куп глупости на главата. А съм още само на 21. Рано ми е за криза на средната възраст.
Защо обвързаните хора си изневеряват? Защо другите имат бройки за една нощ? Смотаната истинска любов какво се е*ава? А тя не е ли егоист?
Защо като ни писне, започва да ни е шубе? А? а? А?

Както по филмите цялата драма на човека я търсят в детството. Ама моето си беше страхотно. Страдам от 17-те си. Емоционалният ми товар и драмата дойдоха от няколко нелогични изневери, малко teen pain, щипка скандали и така. Сега ми тежат на главата. Като една тухла 4-ка са и застрашават рационалното ми мислене. И чувства.
Ама дето се казва - шанс.

Дано порасна, понеже е смешно.

Или се взимаш в ръце, или се обричаш на същата повторяемост от събития и случки.