неделя, 27 февруари 2011 г.

Денят "Обичам"

Днес ще обичам. И започвам:
Обичам уютни места. Обичам ключета. И череши.
Обичам морски камъчета. Обичам старинни сгради, които носят духа на поколенията в себе си. Обичам миланските улици.
Обичам и Шишман и Солунска. И РИМ. И мъничко Лондон. Обожавам Италия! Обичам водата. Обичам бялото вино. И неговият цвят.
Обичам силни парфюми и нежни червила. Обичам къси рокли и голи гръбове. И вдигнати коси. Обожавам тефтери с пожълтели страници.
Обичам пощенски картички и брошки. Обичам много, много цветя.
Всякакви , като започнем с бели рози. Обичам сутринна роса и ясно небе. Обичам темперни боички и не мога да рисувам. Обичам пармезан и песто.
Мноооого обичам VOGUE. Обожавам Anja Rubik. И обичам да прегръщам възглавницата си. Аз си признавам - харесвам бяло и черно. И други цветове де, но... заедно са върха!
Обичам Елена и Велико Търново. Обичам себе си. И семейството ми (приятелите са вътре в него). И Стеф.
Обожавам сладко във всякакъв вид. Обичам Баш Бар. И обичам морето. Ама и планината. ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Обичам всичко, което имам и някога съм получавала. Обичам слънцето. И калмари + скариди.
Харесвам червения лак за нокти.
Обичам Оскарите тази вечер. И червената рокля на Сандра Бълок. И бременната Натали Портман. И думите на Ан Хатауей. Ех, каква нощ!
Харесвам Калин Врачански, Юлиян Вергов и още няколко.
Обичам да ми няма нищо. И обичам да се усмихвам.
Обичам книгите на Джефри Арчър и Майкъл Конъли. И стиховета на Дамян Дамянов.
Пристрастена съм към SATC, Gossip girl, One Tree Hill и малко отгоре.
Обичам филми, които заслужават да бъдат обичани.
Обичам думата вяра и вярвам в нея. Обичам големите библиотеки с вити стълби. И обичам, когато хората понякога, много рядко разбира се, но все пак - спират да мислят само за себе си и правят нещо хубаво и за другите. Обичам лекциите да са интересни. И обичам да гледам Александър Невски от прозореца на факултета.
Харесва ми пътя към къщи.  И бабата,която продава гевречета до Ректората. Обичам Рошко.
Обичам всичките си рокли. И един чифт сандали.Обожавам шапки и шалове!
Обичам 5ти август. Ей така.
Обичам височини.
Обичам думите. И харесвам калдаръмени улички. И водопади.
Обичам щастието, което създаваме. И обичам моментите, когато той ми роши косата.
Обичам канелени свещи. И снимки.
Толкова много обичам и не искам нищо да мразя.

Обичам днес.



picture by: http://www.flickr.com/photos/andrewevans/5255495173/

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Когато си тъжен и пак вярваш

Добре де,просто не разбирам как може да има хора, като дядото, който години наред проси пред църквите, не за себе си, а за да може по-късно да даде всичко събрано на храмовете. И бездомна баба, която да не оставя храна за себе си, а винаги каквото има - първо да дава на кучето си (не я разбирам тази жена, но постъпката й е... нереална). И бабата, която в най-студения февруарски ден мръзнеше над 5 букетчета от кокичета и когато купих едното ми благодари 5 минути и се усмихваше...
(Тук е момента да ви кажа - жалки нагли циганки - посадете си кокичета някъде и като цъфнат ги продавайте, ето така вече може да ви дам нещо)


Вярвам в добротата и винаги съм вярвала.
И се надявам да продължа.
Защото, когато вярваш в нещо, светът ти изглежда по-различен и нещото рано или късно се случва.

Така и тези добри хора са се случили. И ги има. Бог да ги пази.
Иска ми се поне малко да приличам на тях... Иска ми се ако имах възможност да не пращам смс-и и простотии за измислени благотворителни цели, а направо да ходя и да им помагам на дечицата, бабите, бебетата, болните... (знаете ли, този списък е безкраен)


Във вторник бях в катедралния ни храм "Александър Невски". Малко тъжно ми стана като видях, че единствените посетители освен мен са ридаеща, изсмукана от времето жена и двама туристи.
Толкива ли безбожни неверници сме станали или пък софиянци просто нямат време за подобни елементарни неща. На църква се ходи само на Коледа и Великден. Да, забравих.
А пък преди седмица (денят - понеделник) в Елена нямаше кой да ни продаде свещички, понеже.. абе така да го кажа - изненадахме човека, че искаме да се помолим. Кой ли го прави вече?
Аз като родя ще водя децата си на църква по-често, независимо къде живеем. И толкова.
Нямам против хора, които не вярват в Бог.  Имам против хора, които не вярват в нищо.

И тези, които не си слагат колани. Ей така вчеря нямаше какво да правя и реших да броя преминаващите коли, т.е хората с колани в тях. 2.
2!!!

А съм стояла поне 15 минути!
Значи - предполага се, че при катастрофа коланът може да спаси живота ти.
И добре тогава - вие хора сте потенциални самоубийци. И после ропатаете, когато ви спре полиция и не дай си Боже иска да ви напише акт.
Голямо разочарование.
Не е първото.

И въпреки всичко ( за финал ) колкото себични, егоистични, ужасни и т.н. (негативи) да са хората, отказвам да предпочитам което и да е кученце, кутренце или там животно. Да, много ми е мъчно за крачето на Роско, ама няма няма няма и няма да застана на страната на някакво бездомно псе, което видите ли - горкичкото нямало къде да спи и т.н Ами хората, които няма къде да спят?
Наскоро видях един дядо да се свива по входовете. Тъжничко си е, при все, че не е само той.

И по-тъжното е, че имаме по-сериозни проблеми за оправяне.
Ама аз вярвам (напук на един проверяващ моя работа доцент, преди две години - пфффф дано потънеш с тежкото си его, дано).
И ще си вярвам. Точка.

ех, тази рокля!

Представям ви Z Spoke by Zac Posen floral print corset dress :
В последните си епизоди няколко сериала са решили  да се повторят, като я използват






И не само те:



А на мен колко ми харесва, да не говорим...!
Защо е толкова скъпа, да му се не види!!! :(