Autumn fairytale

Пътешествията на Polly in Lalaland продължават и този сезон... с пълна сила! :)

Затова сега ви споделям и част от тях:

 

 

И вече мога да дишам...

Не е вярно, че трябва да загърбиш миналото. 

Трябва да се научиш да живееш с него, то е част от теб. 

Всичко, което се случва, всичко, което правиш - има причина.

Аз вярвам в случайности, аз вярвам и в съдбата. Но най-вече се научих да вярвам в себе си :)
Да знаеш къде си, кой си, какво искаш...няма подобна благодат! И дори да се заблуждавам, поне съзнанието ми е чисто и съм наясно със себе си. 

Усмихвам се свободно, прозрачно. Наслаждавам се на дъжда, на облаците, на есенните листа. ДА! :) Най-накрая октомври придоби смисъл.

Защото..съм обичана и обичам. Защото съм подкрепяна и защитена. Моят ангел пазител сега е по-близо отвсякога. 

Чувствам се жива! Това е прекрасно! :) 

Усетете го и вие...пожелавам го.

P.S Преди 14 години и един месец скъп човек напусна нашето семейство. Бях малка. Не съм разбирала. Само знам, че той ми липсва. Но си замина,за да е на по-добро място. Място, от което може да ме пази. Сега ти си ангел. Да... Знам, че те има и винаги ще те има! Обичам те.

Не ме обичай, не ме обичай, недей...мамо!

Аз съм едно щастливо момиче.Азсъмеднощастливомомиче. Азмноствоммче.амовмче...
АЗЗЗЗЗЗ!

Съм много мързелива напоследък.

И недоспала.

И раздразнена.

И понастинала.

И постоянно гладна.

И ме боли главата.

И май съм напълняла.

И абе изобщо този октомври не ми е от любимите.

Обаче понеже животът продължава да си тече, то така и аз - oбаче се влача по една мнооого бавна и засукана грамофонна плоча.

Отказвам, сърдя се, цупя се, безразлична съм.

Ретроооо тайм!

И понеже скоро (е, колко да е скоро - януари) ще ставам на ...юху 21 (О, УЖАС!), се зачудих майка кога ме е заченала. Тя каза, че не помни ама май в Плевен е било (Иве,Креми и другите хора от Плевен - ето че имаме нещо общо! хаха ... е ама има и такива отвратителни личности от там - така че аз явно съм се получила смесица между всички хохо).

Мамооо мамоооо, понякога много ме тормозиш да знаеш!

Като цяло искам да кажа: майка ми е прекрасен човек и много хубаво ме е възпитала и отгледала, обаче тя: никога не ме послуша да си пусне дълга коса; все още има само 4 рокли в гардероба си и 347284823 анцузи и пуловери + за нея ток означава - 4 см.

Е, имаме си нашите различия, но не там е проблема.

Нали знаете, е как няма да го знаете - случва се на всеки: "Какво яде днес, къде си сега, с какво си облечена, топло ли ти е, какво учихте на лекции, легни по-рано да се наспиш...и т.н. и т.н"

При мен се допълва с "Ти нищо не учиш, само си губиш времето! Трябва да имаш поне 2 сертификата! И май трябваше да идеш да учиш в чужбина! Запиши още една специалност! Всеки ден трябва да учиш и учиш и четеш и четеш... Не пий алкохол! О, водка,уиски,ТЕКИЛАААА?!?!?!? Не, само ВИНО! Оххх и тази рокля е толкова къса! Абе ти колко рокли изобщо имаш! (Е, аз ги предпочитам пред пуловерите мамоо)
Да не съм те видяла, че си си купила нови ботуши! (Ето това вече е съмнително - да, тя не обича shopping-а!) Къде пак ще излизате? Защо? "

Ъхааа-ъхааа...
Вместо : Колко се радвам, че не си наркоманка, че не пушиш, че не спиш с различни мъже всяка събота вечер, че не пиянстваш, че досега винаги си учила прилежно и че си взе цялата първа година успешно (дааа даже с 6) и така.

Но няма да се оплаквам, това не беше мрънкане - да не си помислите. Просто казвам как би ми се искало да бъде. ;) хаха

Мамо, аз те обичам де. Въпреки това.
И като цяло си проявявала много разбиране към мен.
И май плюсовете са повече.

P.S Ю ар дъ бест :P :D


Искам да е зимааааааааааааааа и да се въргалям в снегаааа и Коледа да наближавааааа! И после да не остарявам! Forever young! Yeaah :)))))

Просто така

Много ми липсват. Мнооогоооо!

Искам си ги тук, при мен...близо.
Един куп приятели - пръснати на безброй километри от мен. :(((((((((((((((((
И тези, които вече ги няма, но са оставили красиви спомени в общото ни минало. Не ви се сърдя, не ви мразя и аз се извинявам, защото няма абсолютна истина и никога виновният не е само един. Просто съдбата така е решила и може би един без друг е било по-добре.

Като казах, че не е честно, наистина го имах в предвид! Защото има много хора, на които съм отделила специално място в живота ми, може да не ги виждам често, може да не знам какво правят всеки ден, но съм сигурна, че ще ме разсмеят, когато ги видя или чуя и пак ще си изкараме добре. И тези, които са близо, но не им обръщам нужното внимание - извинявайте, извинявайте, извинявайтееееее :(     Не е нарочно, със сигурност.
Май взе да ни става по-трудно, а?

Лесно си беше само да обуем маратонките и да изтичаме до съседната улица или близкия квартал. Нямахме какво друго да правим освен да излизаме, да играем, да се забавляваме, да измисляме нови щуротии и да вилнеем. Свободно време - много, грижи - малко = ЖИВОТ, обичам те!

Ама се свърши. Не че сега ни е зле, не. Ама е малко тъжно, не мислите ли? На мен ми е тъжно :(((((((((
И колкото и да искаме, по-трудно ще става. Още не знам дали ще се справя с този факт, защото да си призная никак не искам!!! То кой ли иска.
А пък когато започнете да се жените и да раждате...олелеле!

Та така.
Какво исках да кажа... Липсвате ми, обичам ви, мисля за вас, разглеждам старите снимки, слушам НАШИТЕ песни и чакам новите срещи!
До скоро :)))))