вторник, 16 март 2010 г.

Ще бъде слънчево


Добър ден жители на планетата Земя!
Щастливи ли сте?
Не. Защо не?

Ааа... не можеш да си намериш скъпоценната рокля; изгубила си си кучето; мъжът ти ти изневерява; приятелката ти е по-красива от теб; майка ти все още ти дава скептични съвети и държи ти да ги спазваш; не можеш да отслабнеш; апартаменът отново е мръсен и те мързи да го изчистиш???
Ами огледайте се - тези проблеми ги имаме всички. Ама има какво да я дете и покрив, под който да спите, нали?!!!

На мен ми писна всяка сутрин минимум две просякини да ме молят "Хайде бе моме само 20 стотинки, жива и здрава да си, хайде да нахраня детенцето, дай ми!"
Но не е сега момента да разисквам дали тези жени трябва да работят или пък - защо по дяволите държавата не оправи положението с такива като тях? Хахаха .. е това вече ще е като да вярвам,че мен ме е донесъл щъркелът. Ами да - абсурдно си е. Оксиморонче.

Сега да разберем ли защо сме винаги недоволни?
Готови ли сте да чуете отговора.. или вече се досещате?
Така..
Да.
Сега.
ЗАЩОТО СМЕ ЖЕНИ. Какво сложно има? Така сме устроени, такива нужди имаме.

Някой успяват и да го превъзмогнат, да , понякога. Tова са така наречените супержени.
На тях не им пука, когато са сами и дори се възползват от това. Не им пука и когато не им се обадят след първа среща. Те могат да готвят добре, подредени са, имат перфектни нокти и коса, добре поддържано стегнато тяло и са самостоятелни. Имат много приятели и куп обожатели.



Да........ бе!!!
И ти ли така си помисли?
Абе няма как да е възможно.. не не и не.
Ама имам известни опасения.
Както и да е. Не ми се занимава с тях, предпочитам си се разсеяна, с нацъфтелите
краища, хлипаща през ден, че приятелят ми ми липсва, нервна преди нещо важно и
вечно успиваща се. "Така е Поли, случва се. Животът е такъв" би казала майка ми.

Сега съм изморена отново, възнамерявам да поспя и да сънувам нещо много приятно, така че прекъсвам разсъжденията си за известно време.


Не обичам черновите, ама какво да се прави...те са си важни.

четвъртък, 11 март 2010 г.

epic fail

Няма такова нещо като голяма любов. Няма такава измислица като сродни души. Всичко е въпрос на безброй компромиси и разговори. ОБЩУВАНЕ. Ей тази думичка е ключът.
Не сме ли ние едни големи пиявици? Вкопчваме се във всеки и всичко, изсмукваме това, което ни е нужно от всяка ситуация.
Явно е човешко.

УЖАСНО СЪМ РАЗСТРОЕНА В МОМЕНТА.



Не искам да мисля за нищо, не искам да виждам никого, не искам да говоря.
Искам утре като се събудя и да не познавам 40% от хората в живота ми. И искам последните ми 3 години да имаха различно стечение на обстоятелствата. Бих била радостна, ако можеше да не изпитвам много от чувствата, които изпитвам.
Да,да,да ... "Не съжалявам за нищо от миналото.." Друг път! Толкова ме е яд сега!
Утре ще съм друга. Вдругиден още повече. И не искам да се познавам. И не искам да знам коя ще бъда. Искам само да съм достатъчна. За това, за което трябва.

Може би е дошъл моментът. Точка на пресичане. Самота.



Във всички песни пеят - не искам да съм сама, не ме оставяй сам, липсваш ми, трябваш ми, не мога без теб ... юхуу, хайде всички на хорото!
Всички реклами ни казват - "Мерси че има тееб" "Навсякъде. По всяко време. С любим номер" "За вашите близки - застраховка живот" "Уникален чаромат ( и как мама и тате се влюбиха) "За по-вкусен и щастлив старт на деня" "Маги бульони за цялото семейство" И бла бла бла...

Ще се изхвърля в коша за боклук, казвам ви. Не се понасям. Не се понасям такава. Как може да има хора, които да предизвикват това ми състояние?! По пътя на логиката не би ли трябвало да се отдалеча от тях?

Е, това вече би ме направило най-голямата неблагодарница.

Да...и аз така си помислих.

ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В СПОКОЙСТВИЕ! НАИСТИНА ГО ИСКАМ. КАК ДА ГО КАЖА ПО ДРУГ НАЧИН?!

ПИСНА МИ ...

сряда, 3 март 2010 г.

Добро утро, Добър ден, Добър вечер и Лека нощ!


Здравей свят!

Чао свят!

Хейййй, как си отдавна не сме се срещали!
Какво се случва при теб?

О, при мен е почти същото както преди. Още съм отвеяна, вярвам в полу-небивалици, разхвърлям постоянно, разсеяна съм често, гриза си ноктите, 'губя' си телефона, търся една блуза близо 2 часа, а след това я намирам на най-обичайното място, режа си храната на милион малки парченца, за да ми е по-вкусно докато ям, радвам се на слънцето сутрин, ям по много и по всяко време, снимам наоколо и заблуждавам с усмивки. И съм невъобразимо влюбена. Как в кого? В теб свят!

:) :) :)

Сега заблудих ли те?

Днес имах прекрасен обяд и невероятна сутрин. А вчера много мила и топла вечер. Е, то с такива хора... как няма.
Замислих се (като стана дума за хора и емоции) - кога се увлякох за първи път: Дали беше руснакът Кирил или едно момче, което видях през лятото на 99та? Или май не. По-скоро беше на 23.01.1990та!
Е, нямам спомени, та то беше тооооолкова отдавна. Ама знам, че съм имала много симпатичен рев. Тогава именно съм се влюбила - в новия си живот. И до днес поддържам тази любов. Или поне се старая. Надявам се, че успявам.
Да се върна в настоящето. Искам да кажа толкова много неща, искам да усетя толкова много емоции... Искам и искам и искам. А нищо не правя. Имам едно такова смачкано топче в стомаха, едно.. чувство на безцелност, неудовлетворение. И се чудя какво да го правя? Дали да го заровя още по-дълбоко или да го изхвърля през прозореца? Какво се предприема в ситуации на объркване?
Всъщност имам друга мисъл : Ами ако просто животът си ми е наред, всичко е прекрасно, а аз отново имам нужда да намеря драма? И както с всяко подобно нещо - успявам? Някой да ме удари по главата, моля!


Ето направих го. Ускубах се! И съм тук..обратно. Дали пък лудостта ми не е преминала в нова, по-висша фаза? Еееедва ли :D

Исках да разказвам приказки, да шепна стихове, да пея тихо. Но и трите не ги умея. А и почти постоянно си мънкам под носа. Ужас, ужас!
Затова сега си избрах да пиша глупости, да убивам време (по-скоро замествам) и да се схващам.

Та...за какво говорех. А да.
Идва ред на следващия въпрос: Кога за първи път излъгах? Мисля, че бях на 4 и скришом изядох 2 бухтички повече на закуска. Майка ми се скара, баба се зарадва, че се храня ... Ех какви времена бяха!
После пък излъгах,че съм си написала домашното , а не бях.. и така нататък. Е , недейте да криете - знам, че и вие сте лъгали. Аз снощи излъгах отново, защото казах, че ще си легна в 11, а го направих в 2.
Това ми напомня за един огроооомен проблем - събуждането. Мистър Будилник и Госпожица Аларма, които така безцеремонно пропускам всяка сутрин. Какво не ми е наред, защо на 2 метра от мен може да свири най-свирепата рок банда, а аз пак да лигавя възглавницата и най-спокойно да спя?! Още съм в издирване на ефикасното средство за събуждане. Не знам докога така...



Хей! Забравих,че си тук. Сама ли си говорех?
Радвам се, че се видяхме въпреки това.
И имам едно пожелание - помни ме.

О, аз ли? Аз не помня, затова си записвам. Ще те запиша.
Но после може би тефтерът ми ще свърши (рано или късно) и ще го изхвърля. И теб ще изхвърля.
Но спокойно - ще имам нов тефтер с нови записки вътре. Постарай се да те има и в него. От теб зависи!


Пази ме

Здравей!
Помниш ли онези крехки мечти, невероятните случки за случване, безкрайните пакости, щурите дни? Мирисът на лято, старият орех, тихата река, солените банички и сладките пасти...И ти. Изминаха 14 години без теб. Образът ти вече е избледнял, вероятно.
Все още помня как майка ме прибра от детската градина. Мълчаливо.
Може би не разбирах. Може би и сега не разбирам.
Само усещам времето... минава. Но знам, че си бил прекрасен човек.

Където и да си. Пази ме... пази се.